Определение № 195 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 28/2011 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Община [населено място] срещу решение № 219 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 438/10 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 148 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 270/10 г. на Районен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация Сдружение за напояване „Водата е живот” [населено място] оспорва жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Жалбата е недопустима. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, в редакцията действуваща до изменението с ДВ бр. 100/10 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Видно е от представените с исковата молба удостоверения, че данъчната оценка на имот с кадастрален № 000215 е в размер на 363.30 лв., а на имот с кадастрален № 000221 е 84.80 лв., следователно в такъв размер е и обжалваемия интерес, който за вещните искове се определя според данъчната оценка на имота, въз основа на която се изчислява цената на иска съгласно чл. 69 ГПК. Чл. 280 ал. 2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения с обжалваем интерес под 1 000 лв. и те влизат в сила от момента на постановяването им, съгласно чл. 296 ал. 1 т. 1 ГПК, с което процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Подадената касационна жалба срещу влязло в сила решение е недопустима и не подлежи на разглеждане от ВКС. Ответникът по касация претендира за разноски. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК, с оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 300 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното, съдът