Определение № 810 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 633/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, чрез пълномощника й гл.юрк. П. М., против решението от 29.06.2009 г. по гр.д. № 3291/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение, с което като е отменено решението от 24.05.2006 г. по гр.д. № 5063/2006 г. на Софийски районен съд, 65 състав, са уважени предявените от С. Г. С. против касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ, третия до размер на 2305,60 лв., ведно със законната лихва, и разноски, и са присъдени разноски за вещи лица по сметка на СРС и и СГС, и са оставени без разглеждане евентуалните искове по чл. 344 ал. 1 т.1- 3 КТ против ТД на НАП- В.. Ответницата по жалбата С. Г. С. оспорва жалбата и изложението към нея по съображения в писмен отговор. Приложено е решение № 1183/29.07.2009 г. по касационно гр.д. № 18/2008 г. на Софийски апелативен съд, ІІ състав Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите: кой е работодател на служителите от Териториалната дирекция към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата; приложима ли е разпоредбата на чл. 13 ал. 2 от Закона за НАП към заварените трудови правоотношения в Г.; налице ли е закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. По тези въпроси има противоречиво разрешаване от съдилищата по аналогичен спор. Представени са решение по гр.д. № 2256/2006 г. на СГС, ВК, ІІ-б отд., и оставеното с него в сила решение по гр.д. № 5062/2006 г. на СРС, 61 състав. По допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира следното: За да постанови обжалваното решение, Софийски градски съд е приел, че работодател на ищцата е НАП, а не Териториална дирекция на НАП- [населено място], в която е работила след закриването на Г., чиито правоприемник е НАП, разпоредбата на чл. 13 ал. 2 от Закона за НАП е неприложима към заварените трудови правоотношения и заповедта за уволнение на ищцата е издадена от некомпетентен орган- териториалния директор на ТД на НАП- [населено място], към момента на уволнението- 20.01.2006 г. не е налице приложеното основание- съкращаване на щата, а друго основание- закриване на част от предприятието- Данъчно подразделение „Местни данъци и такси” в ТД на НАП- [населено място]. С решение № 1183/29.07.2009 г. по гр.д. № 18/2008 г. на Софийски апелативен съд, ІІ състав, постановено по реда на чл. 218а ГПК/отм./ вр. с § 2 ал. 5 от ПЗР на ГПК/обн. ДВ бр.50/2008 г./, въззивното решение по гр.д. № 2256/2006 г. на СГС, ВК, ІІ-б отд., е отменено в частта по евентуалните искове против Териториална дирекция на НАП- [населено място] по чл. 344 ал. 1 т.1-3 КТ и същите са уважени, и е оставено в сила въззивното решение в частта за отхвърляне на исковете срещу НАП. Прието е, че работодател на ищцата по това дело е Териториална дирекция на НАП- [населено място], в която е работила след закриването на Г., и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентния орган съгласно чл. 13 ал. 2 от Закона за НАП- териториалния директор на дирекцията, но не е налице приложеното основание за уволнението- съкращаване на щата, а е осъществено друго основание- закриване на част от предприятието /ДП „М.”/ към момента на уволнението. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е налице, когато разрешението по правен въпрос от значение за изхода на делото, дадено в обжалваното решение, противоречи на разрешението на същия въпрос в друго влязло в сила решение. В случая по първия и втория въпрос, поставени от касатора, има противоречие между разрешението им, дадено в обжалваното решение, и разрешението на същите в посоченото касационно решение на САС. Затова следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение