Решение № 16754 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2019 г.

Решение № 16754 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на ЗООТ "Казичене" против решение № 7728/18.12.2018 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 9282/2018 година. С обжалваното решение е отменена заповед № 124 от 26.06.2018 г. на началника на ЗООТ "Казичене" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Д. Полфрийман сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Възразява се и по допустимостта на производството по обжалване на оспорената заповед с твърдение, че тя не подлежи на оспорване, тъй като не засяга законен интерес и/или, че оспорването е просрочено. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Д. Полфрийман не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Становището на прокурора е, че оспорената заповед не е акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което не е налице годен за оспорване административен акт. Също така, прокурорът счита, че ноторно известният факт, че Д. Полфрийман е предсрочно освободен, е основание да се приеме, че липсва интерес от оспорването на акта. Предложението на прокурора е за обезсилване на съдебното решение и оставяне без разглеждане на жалбата срещу заповедта. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е и основателна. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на съдебното производство по оспорване на процесната заповед. С оспорената заповед лишеният от свобода се освобождава като отговорник на "Арт Клуб", на която работа е бил назначен със заповед № 804/27.09.17 година. Тоест, на лишения от свобода му е била предоставена възможността за полагане на труд, която с процесната заповед му е отнета, което засяга неговия интерес и е основание за оспорването й. В този смисъл е и определение № 13883/13.11.2018 г., постановено от ВАС по адм. д. № 13506/2018 година. Неоснователно е възражението на касатора за просрочие на жалбата срещу заповедта. Видно от съдържанието й е, че в нея не е указана възможността за обжалването й, срока за това и органа, пред който това може да се направи. В тази хипотеза, приложим е срокът по чл. 140, ал. 1 АПК, както правилно е приел административният съд. Заповедта е връчена на лишения от свобода на 26.06.18 година, срокът по чл. 140, ал. 1 АПК изтича на 26.08.18 г., а жалбата до съда е подадена на 20.08.2018 г. ( видно от печата на МП-Затвора София върху придружителното писмо, с което е изпратена жалбата на лишения от свобода. Тоест, жалбата до съда е подадена в рамките на двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 АПК. С постановяването на обжалваното решение, административният съд е приложил неправилно материалния закон, което е резултат от формираните от съда необосновани и неправилни изводи. Оспорената заповед е издадена на осн. чл. 170, ал. 2 ППЗИНЗС за тежки нарушения на трудовата дисциплина, констатирани със заповеди за налагане на дисциплинарни наказания № 118/25.06.2018 г. и № 119/25.06.2018 година. Първоинстанционният съд е установил, че с три заповеди № 112, 118 и 119 от една и съща дата – 25.06.2018 г. на лишения от свобода са наложени дисциплинарни наказания, които при оспорването им по административен ред са потвърдени със заповеди на началника на Затвора – София. Установено е, че с първата заповед от описаните в оспорената заповед на лишения от свобода е наложено наказание за това, че в спалното му помещение е намерена карта памет, която попада в неразрешените за притежание вещи от лишените от свобода, както и че при претърсване в Арт клуба са иззети 2 броя флаш памет, които не попадат сред разрешените вещи, а с втората заповед, описана в оспорената заповед на лишения от свобода е наложено наказание, заради това че при проверка на място, е иззета компютърна конфигурация, използвана от лишения от свобода, която е с два потребителски акаунта, единият от които заключен, а другият отключен, на който е открита информация, видео файлове с порнографско съдържание, инсталирани програми за достъп до интернет и др. Установено е от съда, че считано от 01.10.2018 г. на лишения от свобода е възложено да работи в ЗО на длъжност "Пом. ТРЗ". Съдът е приел за установено, че не е изготвяна длъжностна характеристика за длъжността "отговорник на Арт клуб". Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с неиздаването на длъжностна характеристика за длъжността "отговорник Арт клуб", ответникът е лишил съда от възможността да прецени, дали поведението, описано в двете заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, е тежко нарушение на трудовата дисциплина и дали въобще представлява отклонение от трудовите задължения ан лицето. Оспорената заповед е издадена на осн. чл. 170, ал. 2 ППЗИНЗС. Разпоредбите от посочения член гласят следното: