Определение № 7039 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2024 г.

Производството е по реда на чл.132, ал.2, т.2 АПК. Образувано е по жалба на министъра на електронното управление срещу отказ на министъра на финансите да одобри финансовата обосновка към проект на Решение на Министерския съвет за приемане на Единна политика за електронните ресурси, обективиран в писмо изх. № 04-28-36/20.03.2024г. Изложени са доводи за материалноправна незаконосъобразност на оспорения отказ като отменително основание по чл.146, т.4 АПК. Сочи се противоречие с принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 АПК. Прави се искане за отмяна на акта и връщане на преписката на органа със задължителни указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона. Ответникът – министърът на финансите, представя писмен отговор със становище за недопустимост на жалбата. Поддържа се, че оспореното писмо е акт по чл.21, ал.5 от АПК, т.е. няма белезите на административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Отрича се наличието на правен интерес на жалбоподателя. Прави се искане за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото. Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение, въз основа на събраните писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна: Министърът на електронното управление е изготвил Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на Единна политика за информационните ресурси на електронното управление на Република България, който с писмо рег. № МЕУ-2413/08.02.2024г., е изпратен на министъра на финансите за съгласуване на основание чл.32, ал.1 от Устройствения правилник на Министерския съвет. Част от документите към проекта е финансова обосновка – приложение № 2.2. към чл.35, ал.1, т.4, б.“б“ от Устройствения правилник, по отношение на която е поискано одобрение от министъра на финансите. С писмо изх. № 04-28-36/20.03.2024г., последният връща несъгласувана финансовата обосновка на проекта. Според изложените мотиви, приема, че реализацията на цялостната концепция за споделени информационни ресурси, централизирани електронни услуги, регистри, интернет и др. мерки, както и въвеждането на стандартизирани изисквания за активите за административните органи, заложени в проекта, биха довели до необходимост от средства по бюджета на МЕУ и на останалите бюджетни организации. В тази връзка предлага изменения и допълнения в проекта за решение и отказва да съгласува финансовата обосновка. Писмото, обективиращо волеизявлението на министъра на финансите е получено в МЕУ на 21.03.2024г. и е регистрирано с № МЕУ-5274 от посочената дата, а жалбата е подадена на 29.03.2024г. Върховният административен съд, след преценка на събраните доказателства и извършена служебна проверка на основание чл.130, ал.1 АПК, приема, че делото не му е подведомствено, поради което оставя жалбата без разглеждане и прекратява образуваното производство. Съображенията са следните: Същността на подведомствеността е да се определи дали компетентността за разглеждане и решаване на правен спор принадлежи на съда или на друг държавен орган извън системата на съдилищата, а преценката за това е изключително правомощие на съда съгласно чл.130, ал.1 АПК. Изводът от горната преценка в случая е, че спорът, предявен с жалбата на министъра на електронното управление с предмет отказ на министъра на финансите, не е подведомствен на Върховния административен съд, а следва да се разгледа от Министерския съвет. Съгласно разпоредбата на чл.107 от Конституцията на Република България, Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите. В неговите правомощия е по свой почин или след сезиране, да отмени онези актове на държавните институции, имащи функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, когато счете, че същите са в противоречие със закона. С разпоредбата на чл.107 КРБ е предвиден вътрешно-институционален контрол, който е административен контрол, типичен за изпълнителната власт и който лишава съда от компетентност за разглеждане на предявената жалба, по която е образувано настоящото дело. Доколкото подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, то отсъствието й е основание за недопустимост на жалбата и за прекратяване на делото. Извън горното, недопустимостта на производството следва и от критерия по чл.159, т.1 АПК, преценяван съобразно разпоредбите на чл.132, ал.2, т.2 АПК във връзка с чл.125, ал.2 и чл.120, ал.1 и 2 от КРБ и във връзка със страните по предявения правен спор. Материалното основание за произнасяне от Върховния административен съд по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите се корени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от Конституцията, която въвежда конституционни критерии за съдебна обжалваемост на административните актове. С чл. 120, ал. 2 от Основния закон е възприет принципът на непълната обща клауза за обжалване от гражданите и от юридическите лица на всички административни актове, които ги засягат /освен изрично посочените със закон/. В случая, жалбата е подадена от държавен орган и то на върха на изпълнителната власт срещу акт на друг държавен орган от същото йерархично ниво, което характеризира предявения спор като такъв между държавни органи, без да засяга права и интереси на граждани и юридически лица. По горните доводи и по арг. от чл.120, ал.2 КРБ, съдебното обжалване е недопустимо. На последно място, отрицателна предпоставка за допустимостта на жалба, съдът извежда и от характеристиките на оспорения акт. Както основателно възразява ответникът в представения отговор, писмото на министъра на финансите няма белезите на административен акт, подлежащ на съдебно обжалване. Същото е съгласувателно писмо, което е част от производството по приемане на решения на МС по проекти на актове от компетентността на министри, регламентирано в раздел ІІ на Устройствения правилник на Министерския съвет. Видно е от разпоредбата на чл.35, ал.1 от Устройствения правилник, че въпросите за разглеждане от МС се внасят придружени с документи, вкл. по т.4 - с финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите. Последната е приложение към внесен проект и конкретно приложение с № 2.2. към чл.35, ал.1, т.4, б.“б“ от Устройствения правилник, а липсата му не е пречка за включване в дневния ред на МС и за разглеждането на проекта, според изключението, предвидено в чл.36, ал.4 от Устройствения правилник. С оглед на изложеното, жалбата на министъра на електронното управление е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение