Определение № 894 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 378/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Й., М. Д. Й., А. Д. Й. и Т. Д. М. срещу въззивно решение от 29.11.10г., постановено по гр.д.№ 503/10г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение и вместо него е допусната делбата на недвижим имот (двуетажна жилищна сграда) с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение от 04.05.10г. по гр.д.№ 578/08г. на Дупнишкия районен съд и вместо него е допуснал да се извърши съдебна делба на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м., построена в югоизточната част на УПИ ХІІ-287 в кв.21 по плана на [населено място], Кюстендилска област между С. С. Й., М. Д. Й., А. Д. Й. и Т. Д. М. с квоти по 3/30 ид.части, С. И. Й., Л. И. Й. и Е. И. Й. с квоти по 1/30 ид.част и Ф. В. Й., И. В. Й. и Л. В. К. с квоти по 5/30 ид.части. По делото е установено, че процесната двуетажна жилищна сграда е построена през 1980г.-1981г. от Д. И. Й. (наследодател на жалбоподателите) в посоченото дворно място, което същият е притежавал в съсобственост при равни права със своя брат В. И. Й., въз основа на нотариално заверена в [населено място] декларация от 1980г., с която последният е дал съгласие за нейното построяване. За да допусне делбата на същата въззивният съд е приел, че валидно учредено право на строеж в полза на Д. Й. не е налице и че сградата принадлежи по приращение на всичките наследници на двамата братя, тъй като по делото не е установено декларацията на В. Й. да е била адресирана и постъпила в съответната техническа служба на общинския съвет по местонахождението на имота, нито е установено заявлението да е било вписано в нотариалните книги. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с № 950 от 22.10.08г. по гр.д.№ 2524/07г. на ВКС. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко следва да се посочи, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не е посочили конкретните, обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представеното от тях решение на ВКС (незадължителна съдебна практика), поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане само на това основание, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (срв. дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения). Наред с това следва да се отбележи, че посоченото решение на ВКС има отношение само към второто съображение на въззивния съд за липсата на валидно учредено право на строеж (невписването на заявлението в нотариалните книги), а не и за първото такова, във връзка с което никакви доводи не са изложени. С оглед на казаното подадената от С. С. Й., М. Д. Й., А. Д. Й. и Т. Д. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.