Определение № 13318 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Управителния съвет (УС) на Национален фонд „Култура“ (НФ „Култура“), подадена чрез упълномощен представител адв. П. Величкова, против разпореждане № 21885 от 31.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2291/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което подадената от УС на НФК касационна жалба против решение № 10103 от 27.06.2024 г. постановено по същото дело, е върната като нередовна. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради което иска съдът да го отмени. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че Управителният съвет на Национален фонд „Култура“, чрез упълномощен представител адв. Д. Цончева, е подал касационна жалба против решение № 10103 от 27.06.2024 г. постановено по адм. дело № 2291/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С разпореждане № 13796 от 02.08.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без движение касационната жалба и е указал на жалбоподателя в седемдневен срок да представи документ за внесена държавна такса в размер на 70 лева по сметка на Върховния административен съд и пълномощно за процесуално представителство на адв. Цончева. В изпълнение на указанията на съда е постъпила молба от УС на НФ „Култура“, с която са представени: платежен документ за внесена по сметка на ВАС държавна такса в размер на 70 лева и адвокатско пълномощно, с което министърът на културата, в качеството си на председател на УС на НФ „Култура“, е упълномощил адв. Д. Цончева да представлява УС на НФ „Култура“ пред всички съдилища и съдебна инстанции в Република България. С разпореждане от 12.09.2024 г. съдът повторно е указал на касационния жалбоподател, че следва да представи в 7-дневен срок пълномощно за адв. Цончева, издадено въз основа на решение на УС на Национален фонд „Култура“, взето съгласно чл. 28 от Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/, или пълномощно, което да е подписано от повече от половината от членовете на УС (съгл. чл.28,ал.2 от ЗЗРК), респективно да представи решение на УС, взето по същия начин, с което се потвърждават извършените от адв. Цончева процесуални действия. Указани са и негативните последици, в случай че касационният жалбоподател не изпълни указанията на съда. Няма данни повторните указания да са изпълнени. С оспореното разпореждане № 21885 от 31.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2291/2024 г. по описа на Административен съд София-град, е върната подадената от УС на НФ „Култура“ касационна жалба против решение № 10103 от 27.06.2024 г. постановено по същото дело. За да постанови този резултат съдът е приел, че повторно дадените с разпореждане от 12.09.2024 г. указания не са изпълнени и нередовностите в касационната жалба са останали неотстранени. Разпореждането е неправилно. Съгласно чл. 17, ал. 3 АПК, пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на ГПК, като според нормата на чл. 32, т. 3 ГПК, пълномощници могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в съответното учреждение. Разпоредбата на чл. 33 ГПК гласи, че пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. Няма спор, че касационният жалбоподател, а именно Управителният съвет на Национален фонд „Култура“ е колективен орган, създаден със закон, в който е определен и статута му. В чл. 24, ал. 2 от ЗЗКР е посочено, че УС на НФ „Култура“ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата със седалище в гр. София. В ал. 3 от същата разпоредба е посочено, че министърът на културата осъществява общ контрол върху дейността на фонда и приема стратегически насоки за дейността му. В случая първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от АПК, съгласно която колективните административни органи се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа. Както бе посочено по-горе Законът за закрила и развитие на културата урежда статута на УС на НФ „Култура“, а в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗРК изрично е посочено, че председателстващ по право на управителния съвет е министърът на културата, който осеществява и общ контрол върху дейността на фонда. В този смисъл е и чл. 17, ал. 1 от Правилата за организация на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“, където изрично е посочено, че председател на Управителния съвет е министърът на културата. От анализа на цитираните разпоредби следва изводът, че първоинстанционният съд е разполагал с достатъчно основания да приеме, че касационната жалба, подадена от Управителният съвет на Национален фонд „Култура“ е редовна. В случая министърът на културата е разполагал с представителна власт, въз основа на която да упълномощи адв. Цончева да осъществява процесуалното представителство на фонда пред съда. По отношение на указанията на първоинстанционния съд, дадени с разпореждане от 12.09.2024 г., а именно да представи пълномощно за адв. Цончева, издадено въз основа на решение на фонда, взето съгласно чл. 28 от ЗЗРК или пълномощно, което да е подписано от повече от половината от членовете на УС, същите са неправилни. Това е редът за вземане на оперативни решения от фонда във връзка с правомощията му посочени в чл. 27 от ЗЗРК, а именно при подпомагане дейността на министъра на културата при определяне на стратегическите насоки и осигуряването на прозрачността на дейността на фонда, което е ирелевантно по отношение на упълномощаването на процесуален представител на фонда. Поради това първоинстанционният съд неправилно приема, че касационната жалба не е подписана от редовно упълномощен адвокат и неправилно е давала повторни указания за представяне на пълномощно на адв. Цончева. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че не е налице основание по смисъла на чл. 213а, ал. 1, изречение второ от АПК за връщане на касационната жалба поради неотстраняване на нередовности по нея. Оспореното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – да се върне на Административен съд София-град за продължаване на процесуалните действия по администриране на касационната жалба. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,