Решение № 1733 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Сигма Голд" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Р. Д., подадена чрез упълномощен юрисконсулт против Решение № 36399 /05.11.2025г. по дело № 8443 по описа за 2025 на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221424005922-091-001/10.04.2025г., издаден от органи по приходите, поправен с РА № П-22221425077922-003-001/25.04.2025г., потвърден с Решение № 663/03.07.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че не са налице предпоставките за начисляване на ДДС. Излагат се съображения за това, че в случая не е налице бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и отмяна на ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно постановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С решението си Административен съд – София град е отхвърлил частично жалбата на "Сигма Голд" ЕООД против Ревизионен акт №Р-22221424005922-091-001/10.04.2025г., издаден от Г. Новакова - орган възложил ревизията и М. И. Крумова - ръководител на ревизията, поправен с РА №П-22221425077922-003- 001/25.04.2025г., потвърден с Решение № 663/03.07.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София, в частта. Първоинстанционният съд е възпроизвел установената фактическа обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт – издадените заповеди за възлагане на ревизия, издадените заповеди относно компетентност на органите, констатациите на органите по приходите, въз основа на които са определени допълнително задълженията за ДДС. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Приел е още, че "Сигма Голд" ЕООД е извършвало доставки, свързани с международен автомобилен транспорт и главно спедиторски услуги, включващи организиране и координиране осъществяването на превози на товари по заявки на товародатели или чрез посредничеството на други български и чуждестранни спедиторски дружества. Относно корекцията на данъчната основа на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 и чл. 54, ал. 1 от ППЗДДС и доначислен ДДС общо в размер на 3455,20 лв. по фактури, издадени от "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, "САМ И Т" ЕООД и "ОЙЛКАРТ" ЕООД съдът е приел, че съществува правоотношение между "Сигма Голд" ЕООД и "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД по договор за предоставяне на ШЕЛ-карти (идентични са правоотношенията с "САМ И Т" ЕООД и "ОЙЛКАРТ" ЕООД). Зареденото гориво се документира с месечни фактури, издадени на "Сигма Голд" ЕООД, като всяка фактура съдържа информация за количество и стойност на зареденото гориво и номер на превозното средство и "Сигма Голд" ЕООД е ползвало данъчен кредит по така издадените му фактури. "Сигма Голд" ЕООД има правоотношения по рамкови договори за превоз на товари с доставчици на транспортни услуги ("СТАР СПЕД" ЕООД, "ТРАНС РАДИАЛ 2000" ЕООД, "МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД и "ЕН АЙ ВИ" ЕООД). Съгласно тези договори "Сигма Голд" ЕООД осигурява на дружествата превозвачи ШЕЛ-карти за зареждане на гориво и заплащане на пътни и други такси в България и на територията на Европа. Ползвателите на картите – транспортните дружества, получават по-евтино гориво за осъществяваните от тях курсове, с оглед обстоятелството, че за общото заредено количество гориво "Сигма Голд" ЕООД получава отстъпки от "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Според рамковите договори за превоз "Сигма Голд" ЕООД разплаща от свое име, но за сметка на превозвача, ползваното гориво по предоставените за ползване ШЕЛ-карти. Превозвачите са се задължили да възстановят на "Сигма Голд" ЕООД изплатените суми. Административния съд е приел, че по силата на тези отношения "Сигма Голд" ЕООД получава транспортна услуга, а превозвачите – друга услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС по ползване на ШЕЛ-карти, осигуряващи им по-евтино гориво, както и липса на нужда от пари в брой за заплащане на горива и пътни такси при осъществяване на превозите. Горивото е фактурирано в полза на "Сигма Голд" ЕООД, който ползва данъчен кредит, а отношенията между "Сигма Голд" ЕООД и превозвачите се уреждат и документират на базата на споразумения за прихващане. "Сигма Голд" ЕООД отчита платените горива, консумативи и такси, заплатени с ШЕЛ-карти, на база получените фактури от издателя на картите, издадени на името на "Сигма Голд" ЕООД (като собственик на картите), а задълженията на превозвачите за закупеното гориво се прихващат от задълженията на ревизираното дружество за превозни услуги към превозвачите. По тези съображения съдът е приел, че между "Сигма Голд" ЕООД и превозвачите е налице бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС – "Сигма Голд" ЕООД получава превозна услуга, а превозвачите – услуга по ползване на ШЕЛ-карти. На документално оформление на отношенията между "Сигма Голд" ЕООД и превозвачите чрез споразумения за прихващане, в които е включена стойността на горивото, съответства доставка на стоки – на горива от превозвачите към "Сигма Голд" ЕООД, каквато доставка в действителност не съществува. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за покупка на гориво, предназначено за леки автомобили, общо в размер на 133,49 лв., съдът е приел за установено, че в хода на ревизията са представени договори за наем, сключени с "МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД относно временно и възмездно ползване на леки автомобили, като от страна на ревизираното лице се твърди, че автомобилите са ползвани в независимата икономическа дейност на дружеството. Представени са пътни листове, за които е прието, че пътните листове са създадени с цел да се оправдаят разходи, които не са обвързани с дейността на дружеството. Отделно от това, органите по приходите са констатирали, че пътните листове не съдържат данни за изминати километри, в резултат на което било невъзможно да се определи разход на гориво. Не били представени заповеди за командировки на управителя, с които да се обвържат пътуванията със задачи, свързани с дейността на жалбоподателя. Изложеното е послужило като основание по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС да не бъде признат данъчен кредит в посочения размер. Административният съд е приел за правилни и обосновани изводите на ревизиращите органи за некоректно документално оформление на претендираните разходи, свързани с икономическата дейност на търговеца. При липса на доказателства за връзка между така съставените пътни листове и други документи при ревизираното дружество, като заповеди за командировка, отказът на претендираното данъчно предимство е приет за законосъобразен. Относно получени доставки при липса на доказателства, че са свързани с независимата икономическа дейност на лицето, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и отказано право на приспадане на данъчен кредит по 38 броя фактури, издадени от „АВАНТИ 777“ ЕООД, „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД, „ГРИИН КЛИН ИНДЪСТРИ“ ЕООД, „ДЕКАТЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ДЖОЙ ФЕШЪН“ ЕООД, „ЗОРА М.М.С“ ООД, „ДОВЕРИЕ БРИКО“ АД, „ПРАКТИКЕР РИТЕЙЛ“ ЕООД, и „СИТИ КАР УОШ“ ООД и др. подробно описани на стр. 47-48 от РД, по 36 бр. фактури, подробно изброени в РД(стр.47-48) първоинстанционния съд е приел, че не е доказана реалност на доставките. Посочил е, че предмет на фактурите са: консумативи, услуги, материали и др., касаещи покупка на хранителни стоки, спортни стоки, дрехи, електроуреди, мебели, обзавеждане и стоки за бита, услуги и др. С оглед липсата на представени доказателства, че така закупените стоки и услуги са използвани за извършване на облагаеми доставки или че получените доставки са свързани с независимата икономическа дейност на лицето, е направен извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно с обжалваното решение е прието, че ревизионния акт е законосъобразен в частта му, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за покупка на гориво, предназначено за леки автомобили, общо в размер на 133,49 лв. и в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки и услуги, несвързани с дейността на дружеството. В тази връзка настоящия състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства доставките да са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. В останалата част решението на административния съд е неправилно. Видно е от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните, че през ревизираните периоди задълженото лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за покупки на горива чрез Шел-карти и такси по фактури, издадени от "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, "САМ И Т" ЕООД и "ОЙЛКАРТ" ЕООД. Не е спорно, че на транспортните дружества "Сигма Голд" ЕООД е предоставило Шел-карти карти за зареждане на гориво, заплащане на пътни, винетни такси и др. в страната и чужбина (където транспортните средства пътуват). За предоставените на транспортните дружества "Шел" карти, е подписан договор, съгласно който "Шел България" ЕАД предоставя на "Сигма Голд" ЕООД правото да използва карти euroShell Card, за да получава доставки от доставчиците в държавите, посочени в Приложенията към договора. Съгласно Приложение № 1 към услугата euroShell Card, на "Сигма Голд" ЕООД са предоставени карти, предназначени за използване от посоченото върху картата МПС, като всяка от предоставените карти осигурява заплащане на гориво, на пътни (тол), винетни такси, единствено за конкретен автомобил с конкретен регистрационен номер. Картите са издадени на името на "Сигма Голд" ЕООД, но в тях са вписани регистрационните номера на превозните средства, ползвани и включени в лицензиите на транспортните фирми. Според подписаните с превозвачите рамкови договори за превоз на товари, възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача ползваното гориво по предоставените за ползване Шел-карти, като превозвача се задължава да възстановява на възложителя изплатените суми своевременно съгласно посоченото в договора. В случай на забава от страна на превозвача за възстановяване на сумите, възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения на превозвача. Цитираните по-горе договори регламентиращи отношенията между ревизираното лице, превозвачите и "Шел България" ЕАД, налагат извода, че в случая не е налице хипотезата на бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, когато е налице доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава /чл. 130, ал. 1 от ЗДДС/. В ал. 2 на чл. 130 от ЗДДС е уредено, че данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона. Следователно, за да е налице задължение за ревизираното лице да начисли ДДС, следва възнаграждението по договора за превоз да е уговорено в стока или услуга, което в случая не е така. От събраните по делото доказателства не се установява да са изпълнени условията за осъществяване на бартер. Видно от клаузите на процесните договори, дружеството не е поемало задължение за заплащане възнаграждението по договорите за превоз в стоки и по-конкретно в гориво или за извършване на услуги – платени такси. Не е осъществена и доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от страна на ревизираното лице към дружествата – превозвачи, тъй като такава не е договорена и не извършена от касатора, който не притежава и лиценз за доставка или търговия с гориво. Не може да се приеме, че е налице и предоставяне на услуга от страна на "Сигма Голд" ЕООД към превозвачите във връзка с заплащане на пътни и други такси. Както се посочи по-горе, съгласно сключените рамкови договори, възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача ползваното гориво по предоставените "Шел-карти", като превозвача се задължава да възстановява на възложителя изплатените суми, а при забава възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения. Отношенията между страните се основават на сключен между тях договор, който не е бланкетен, а съдържа конкретни и подробни уговорки относно отношенията между тях, поради което няма причина да не бъде кредитиран и въз основа на него да бъде прието, че между "Сигма Голд" ЕООД и неговите съконтрахенти е възникнала облигационна връзка, която да бъде определена като бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание по чл. 209, т. 3 от АПК за частична отмяна на съдебния акт и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт в частта относно установените на касатора задължения за ДДС общо в размер на 3 455,20 лв. по фактури, издадени от "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, "САМ И Т" ЕООД и "ОЙЛКАРТ" ЕООД. В останалата част – по отношение на задълженията за ДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит, решението следва да се остави в сила. В съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,