Определение № 616 от 06.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 585/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция”М.” срещу определение от 05.10.2010г. по гр.д.№1221/2010г. на Окръжен съд - Бургас, с което е върната въззивната жалба на Агенция”М.” и е прекратено производството по делото. Постъпил е отговор от ответника по частната жалба К. Д. К.. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното: Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Агенция”М.” срещу решението от 09.06.2010г. по гр.д.№735/2010г., с което са уважени предявените от К. Д. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. С разпореждане от 20.07.2010г. въззивната жалба е оставена без движение с указания и срок за внасяне на дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 118,71лв. С разпореждане от 12.08.2010г. е оставено без уважение искането на въззивника за отмяна на разпореждането за внасяне на държавна такса. Разпореждането е редовно съобщено на 18.08.2010г. На 23.08.2010г. Агенция „М.” е депозирала частна жалба срещу разпореждането от 12.08.2010г. С определение от 05.10.2010г. е върната частната жалба като процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащо на обжалване разпореждане; върната е въззивната жалба поради неотстраняване в срок на констатираната нередовност и производството по делото е прекратено. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение за връщане на въззивната жалба и за прекратяване на производството по делото, е законосъобразно. Към въззивната жалба, заведена срещу решение на първоинстанционния съд, жалбоподателят е следвало /съгласно чл.261, т.4 от ГПК, във връзка с чл.84 от ГПК/, а не е приложил: документ за внесена държавна такса. Съгласно чл.84, т.1 и т.2 от ГПК държавата и държавните учреждения, и общините се освобождават от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски. В чл. 84 от ГПК от значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси. За държавата, държавните учреждения - чл. 84, т. 1 /първоначалната редакция на текста в ДВ, бр. 59 от 2007 г. и действаща редакция с оглед Решение №3 от 08.07.2008г. по к.д.№3/2008г. на Конституционния съд/ и общините - чл. 84, т. 3 от ГПК, освобождаването се отнася до исковете за публични държавни, съответно общински вземания и за права върху вещи, публична държавна, съответно общинска собственост, по аргумент на противното от изключението, за което се предвижда такова освобождаване и конституционното деление на държавната и общинската собственост на публична и частна - чл. 17, ал. 2 от Конституцията. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че като държавно учреждение не дължи държавна такса. Държавата на основание чл. 84, ал. 1 ГПК е освободена от плащане на държавна такса при хипотезата на публични вземания. Настоящият случай не е такъв - касае се за трудов спор. Неоснователен е и доводът, че следва да се осигури равенство на страните предвид освобождаването на другата страна от внасяне на държавна такса. Такова основание за освобождаване от внасяне на държавна такса не е предвидено в закона. Случаите на освобождаване от държавна такса са изрично предвидени в закона като изключение от изискването за внасяне на държавна такса по производството на делата и поради това следва да се прилагат стриктно. Въззивникът не е освободен от внасяне на държавна такса, а неизпълнението на указанията на съда за внасянето й в срок обуславя последиците на чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК. С оглед изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение