Решение № 9576 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2019 г.

Решение № 9576 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. чрез нейния пълномощник срещу решение № 1331/18.06.2019 г. по адм. д. № 300/2019 г. на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Марица взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-09-85/16.01.2019 г. на кмета на община Марица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "паянтова постройка", находящ се в имот частна общинска собственост с идентификатор 11845.17.20 по КККР на [населено място], община [община], като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Изградена е паянтова постройка от тухли и покрив от дървена конструкция с размери 11 м/4 м и с височина 2, 3 м, в имот частна общинска собственост. За констатирания на място строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ не е издадено разрешение за строеж и не са одобрявани инвестиционни проекти. Строежът не попада и в изключителната хипотеза по § 16 от ПР ЗУТ, тъй като е извършен в противоречие на правилата и нормативите, действали към момента на извършването му, както и с установените сега правила и нормативи. Не са налице и предпоставките на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Административния акт не е издаден в нарушение правилото на чл. 4, ал. 1 Закона за защита от дискриминация. По делото не са представени доказателства мерките на премахване на незаконно строителство да засягат предимно ромската общност и същите са оправдани с оглед разпоредбите на ЗУТ. Не е налице и нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, тъй като е налице тухлена постройка, без колони, греди и плоча и покрив с дървена конструкция, покрит с керемиди. Правилно съдът е определил и категорията на строежа като пета съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. За изграденото не са налични строителни книжа, което сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Премахването на установения незаконен строеж може да бъде преодоляно само ако са налице предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗИДЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Първата разпоредба изиска строежа да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, а втората – да е допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. В случая от доказателствата по делото се установява, че независимо от годината на извършване на строежа, тъй като същият е извършен върху земеделска земя, частна общинска собственост, без промяна на предназначението й, строежът не отговаря на изискванията на нормите на чл. 40, ал. 2 ЗТСУ вр. чл. 108 ППЗТСУ отм., както и на сега действащите разпоредби на ЗУТ. Следователно, не са налице условията за определянето му като търпим. Решаващият съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, според която административните органи не могат с актовете си и тяхното изпълнение да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава и трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, изложени по този въпрос. Случаите на премахване на незаконно строителство са регламентирани със специалния ЗУТ, като твърдяната липса на административна активност по отношение на непосочено друго незаконно строителство не води до извод за неприложимост на разпоредбите за премахване на незаконно строителство, когато такова безспорно е установено. Освен това въведените с разпоредбата на чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които съществуват различни законосъобразни възможности, от която да се избере най-справедливата. По действащото законодателство, ако органите по контрол на строителството установят незаконност на даден строеж, в правомощията им не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Основното възражение в касационната жалба, че премахването на процесната сграда съставлява нарушение на правото на неприкосновеност на личното жилище по чл. 8 от ЕКЗПЧОС е неоснователно. Въпреки твърденията в тази насока, по делото не са ангажирани доказателства, че процесния строеж е единствено и основно жилище, поради което издадената заповед не съставлява намеса в правото му на неприкосновеност на жилището. От представените по делото доказателства е видно, че оспорващата и нейното семейство са със заявен постоянен адрес [адрес], [населено място], различен от този на констатираното строителство. С решение № 48 по протокол № 7 от 09.03.2004 г. по предложение на кметски съвет на с. Войводино е взето решение на общински съвет Марица за отстъпване на възмездно право на строеж върху 1/2 идеална част от общински УПИ I-630, кв. 23 за построяване на жилищна сграда в полза на Л. П. и неговото семейство, към този момент включващо оспорващата и децата й, но по делото липсват данни такова да е реализирано. По делото е представено сведение "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за регистрация на жалбоподателката като клиент и за потребление при редовно плащане на сметки от месец ноември 2018 г. до месец март 2019 г. с адрес[населено място]. При проверка на Агенция за социално подпомагане е установено, че всички незаконни постройки в района са празни и няма връзка със собствениците. Предвид изложеното дотук, доводът на касатора, че незаконното строителство представлява единствено жилище е недоказан. В тази връзка следва да се подчертае, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Чл. 8, ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище. Чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса Ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидено премахване на строежи, изградени без строителни книжа и в противоречие с предвиждането на ПУП (какъвто е настоящия случай), насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие и на целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето на обитателите. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена законово мярката за премахването им. Съгласно конвенцията намесата е допустима и за защита на правата и интересите на другите, като в настоящия случай е налице и тази предпоставка за прилагане на изключението по ал. 2 на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, тъй като спорният строеж попада в земеделска земя, която е с друго предназначение. Правилно съдът приема, че твърденията за осъществена дискриминация, са неоснователни. Жалбоподателят не представя факти, въз основа на които да се направи предположение, че е налице дискриминация, доколкото по делото безспорно е установено незаконно строителство, което законът налага да бъде премахнато. Посочените от касатора събития са относими единствено към обстоятелствата, сложили начало на административното производство, но крайният извод на административния орган е съобразен с фактическата действителност и разпоредбите на ЗУТ. След като не е доказана дискриминация, доказателствената тежест по чл. 9 от Закона за защита от дискриминация не преминава върху ответната страна. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като процесуално и материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.