Определение № 543 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5197/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №5726 от 07.07.2016г по гр.дело № 15619/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр.д № 26768/2013г на Софийски районен съд. В обжалваната понастоящем част, в трудов спор са уважени искове по чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ за незаконосъобразност на уволнение, извършено със заповед №05/03.06.2013г на управителя на дружеството – работодател на основание чл. 325 ал.1 т.3 от КТ и ищцата е възстановена на заеманата работа „помощник- фармацевт”,присъдено е обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ. Въззивният съд на свой ред е изтъкнал ,че като обективен факт намаляване обема на работа за съответната дейност ,т.е като свързана с трудовата функция на ищцата, не се установява и че въпреки дадените му указания за установяване на този факт в доклада, ответникът не е ангажирал никакви доказателства .Съдът е констатирал ,че е налице и основание за присъждане на обезщетението по чл. 225 ал.1 КТ, тъй като ищцата не е започвала работа при друг работодател. Доводите в жалбата на настоящия касатор, че ищцата е подписала декларация да е получила всички дължими суми по трудовия договор, въззивният съд е намерил за неоснователни,тъй като заявеното касае трудовите възнаграждения,а не обезщетението за оставане без работа. По касационната жалба, след указания, е приложено изложение, в което се сочат всички основания на чл. 280 ал.1 ГПК, по материалноправен въпрос, който не е формулиран. Изтъква се единствено противорачие с решения № 12/2012г по гр.д № 1819/2013г ІV г.о и реш. № 125/2013г по гр.д № 832/2012г на ІV г.о на ВКС, които са приложени. В отговор ответницата по жалбата Л. Б. И. ,чрез пълномощник адв.М. Б. изтъква липсата на формулирани въпроси в приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК и основание за допускане до обжалване. Работодателят е следвало да докаже каквото твърди. Посочената съдебна практика е неотносима към предмета на спора по делото. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не е формулиран правен въпрос и не е отговорено на общо условие в чл. 280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Извеждането на правен въпрос от касационни оплаквания е в разрез с ролята на Върховен касационен съд при факултативното обжалване, предвид възприетото в. т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС. Касаторите са длъжни да посочат ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Това не е направено в настоящето изложение. По отношение на приложените без обосновка решение № 125/2013г по гр.д № 832/2012г на ІV г.о на ВКС и решение № 12/2012г по гр.д № 1819/2013г ІV г.о следва да се изтъкне ,че даденият в тях отговор на правен въпрос как следва да се установи намаляване обема на работа съгласно чл.328 ал.1 т.3 КТ като правопроизводящ факт, е съобразен от въззивния съд при решаващата му дейност - относно фактическите признаци, доказването на фактите и последиците от това.Софийски градски съд е изтъкнал именно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, включително цитираните решения. Ответницата в производството претендира разноски ,но не са представени доказателства за извършването им В отговора на касасационната жалба не е посочен размера им, не е налице и списък по чл. 80 ГПК. Поради това разноски не се присъждат. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.