Решение № 9734 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2583/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 1225 от 12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 8437/2025 г., Административен съд - София град (АССГ), III-то отделение, трети състав, е отменил по жалба на И. П. И. Решение № 2153-21-239 от 07.08.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение (ТП) на Национален осигурителен институт (НОИ) – гр. София, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]/56 от 15.07.2025 г., издадено от длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“, като е изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – гр. София за произнасяне по същество по Заявление вх. № 2115-21-4046 от 25.06.2025 г. при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт по тълкуване и прилагане на закона. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ – гр. София чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт К. Първанов. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на И.. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба - И. П. И., с [ЕГН], чрез своя процесуален представител адв. В. Волева, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационното производство съгласно договор за правна защита и съдействие. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си АССГ е отменил по жалба на И. П. И. Решение № 2153-21-239 от 07.08.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. София, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]/56 от 15.07.2025 г., издадено от длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“, и е изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – гр. София за произнасяне по същество по Заявление вх. № 2115-21-4046 от 25.06.2025 г. при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение по тълкуване и прилагане на закона. Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспореното решение, в т. ч. издаденото от длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ разпореждане [номер]/56 от 15.07.2025 г., с което на И. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по нейно Заявление вх. № 2113-21- 4046 от 25.06.2025 г., като към датата на подаване на заявлението пенсионният орган е зачел на И. осигурителен стаж както следна: 22 години, 1 месец и 07 дни като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (ЗОВСРБ), зачетен за първа категория труд; 6 години, 3 месеца и 2 дни от трета категория труд, и общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория труд - 43 години, 1 месец и 5 дни. Прието е също така, че към датата на подаване на заявлението (25.06.2025 г.) И. е навършила [възраст], като сборът от осигурителен стаж и възраст е 94 години, 1 месец и 6 дни. Административният орган е приел, че поради недостигаща възраст заявителката няма право на ЛПОСВ по чл. 69, ал. 1 от КСО, като едновременно с това е приел, че И. няма право и на ЛПОСВ и по чл. 69б, ал. 1 от КСО, основавайки този си извод на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ - гр. София, който е оставил жалбата на И. без уважение, възприемайки и доразвивайки аргументите на пенсионния орган, че изключението по чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, като не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия – изискуема възраст, какъвто е конкретният случай. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ - гр. София АССГ е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целите му. Според съда към деня на подаване на заявлението си И. е отговаряла на всички кумулативно предвидени законови предпоставки по чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускането на лична пенсия ОСВ при условията на посочената разпоредба. Прието е, че съгласно трайната съдебна практика на административните съдилища и на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС има указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69, ал. 1 от КСО и чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, тъй като въвеждала нови правила, различни от предвидените в нормите на КСО. Предвид установеното противоречие според АССГ на основание чл. 5, ал. 1 от АПК и в съответствие с предписанието по чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове - следвало да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Направен е краен извод, че постановеният отказ е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в несъответствие с целта на закона, което обосновавало необходимостта от негова отмяна и връщане на преписката на органа за ново произнасяне съобразно указанията, дадените в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. Решението на Административен съд София - град е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба на директор на ТП на НОИ – гр. София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се оплаквания, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 НПОС. Според касатора лицата, положили труд като военнослужещи по ЗОВСРБ, попадат в приложното поле на чл. 69, ал. 1 КСО, а не сред работещите при условията на първа категория труд по чл. 69б, ал. 1 КСО. Освен това са изложени аргументи, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не само не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен, създавайки допълнителни изисквания досежно правото на пенсия, но същата урежда по-благоприятни условия за пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО, позволявайки пенсиониране по чл. 69б КСО когато лицето е навършило изискуемата по чл. 69 КСО възраст, но не му достига осигурителен стаж. Излага доводи също така, че цитираната разпоредба въвежда изключение, което следва да се прилага стриктно и не допуска разширително тълкуване. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в нея категории лица, включително държавни служители по ЗМВР, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по този закон. Разпоредбата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2025 г. е 54 години и 4 месеца и за двата пола. От друга страна - чл. 69б, ал. 1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО за 2025 г. за жените е 51 години. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на разпоредбата на чл. 69 от КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 от НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 от КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (25.06.2025 г.) за отпускане на пенсия И. П. И. е имала навършени [възраст], както и че към този момент И. е военнослужещ по ЗОВСРБ към Министерството на отбраната. Съгласно чл. 222 от ЗОВСРБ „Трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория“. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на МС, а именно с Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП – отм.), действал до 31.12.1999 г. и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) - в сила от 01.01.2000 г. Разпоредбата на чл. 1 от НКПТ посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат военнослужещите по ЗОВСРБ. Следователно, ответницата по касация попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от И. длъжност и извършваната дейност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП (отм.) и НКТП. След като заявителката е разполагала с изискуемия стаж като държавен служител по ЗМВР, но не е имала навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2025 г. - 54 г. и 4 месеца, то тя не придобила право на пенсия за ОСВ. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18. ал. 4 НПОС, е неприложимо, Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 КСО. При сравнението на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. В тази насока следва да бъдат съобразени мотивите, изложени в решение № 2153 – 21 – 239 от 07.08.2025г. на директора на ТП на НОИ – София град относно целите на законодателя с направеното през 2016г. изменение на чл.69 КСО с цел ограничаване на ранното пенсиониране и въвеждането на една и съща възраст за пенсиониране на мъжете и жените от специалните ведомства. Отпускането на пенсия при условията на чл.69б КСО при ненавършена изискуема възраст по чл.69 от същия кодекс ще е заобикаляне на закона, тъй като причината за непридобиване на пенсия за ОСВ по чл.69 КСО следва да е не възрастта, а единствено осигурителния стаж, за да се приложи чл.18,ал.4 НПОС. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е неточен. Същият е съобразен със съдебна практика на ВАС, шесто отделение, която понастоящем е изоставена. Направеното искане от страна на ответницата по касация за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, направено в съдебно заседание на 26.05.2026г. и изразено в писмена молба, намираща се на л. 28 от делото, е неоснователно. Цитираните разпоредби на КСО не уреждат различни правила за пенсиониране според пола на лицето, а с оглед спецификата на полагания труд и не може да се приеме, че са в противоречие с цитираните разпоредби на директивите. При извършена служебна проверка в деловодната система на ВАС не се констатира да е образувано тълкувателно дело с оглед противоречива съдебна практика по прилагане на чл.69б КСО, поради което не е налице условието по чл. 154а,ал.1, т.7 АПК за спиране на производството по делото. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение и е отменил същото с връщане на преписката на административния орган, Административен съд София - град е постановил едно неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на И. П. И. срещу Решение № 2153-21-239 от 07.08.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. София, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответникът по касационната жалба - И. П. И. следва да бъде осъдена да заплати на Националния осигурителен институт – гр. София, в качеството му на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и касатор, разноски за две съдебни инстанции в общ размер, възлизащ на 204,52 евро или по 102,26 евро за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,