Решение № 5839 от 15.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора Териториална дирекция Митница Пловдив на Агенция Митници, представен от юрисконсулт Ряхова, против решение 1125/02.08.2021 г., постановено по адм. д. 434/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение РТД-3000-359/12.02.2021г. на директора на Териториална дирекция Тракийска към Агенция Митници. Значителната част от касационната жалба възпроизвежда съдържанието на отменения акт на митническия орган и повтарят познавателната му дейност във връзка с адресираното до него искане за корекция на митническа декларация, както и на първоинстанционното решение относно изводите на съда за издаването на административния акт от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, поради което в тази част не сочи конкретни пороци на съдебния акт с признаци на касационни основания по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК. С характер на касационни основания са оплакванията на касатора за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие материалния закон. Към първата категория пороци отнася ползването за констатациите на съда на оспорено от него заключение на съдебно-икономическа експертиза и без да са изяснени релевантните за спора факти. Оспорва изводите на съда за допуснато при издаването на решението на митническия орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Интерком груп ООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Адм. съд Варна решение митническият орган е отхвърлил искането с рег. 32-149832/28.05.2020 г. на Интерком груп ООД за корекция на кода по ТАРИК в подадената от дружеството митническа декларация с МРН 20BG003012005953R9/16.04.2020 г. С първоинстанционното решение е отменен административния акт и е разпоредено връщане на преписката на митническия орган за произнасяне по искането на Интерком груп ООД при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. По установяванията на първостепенния съд с митническа декларация с MRN 20BG003012005953R9/16.04.2020 г. Интерком груп ООД е поставило под режим допускане за свободно обращение стока метални ленти поцинковани, с широчина 245 мм, навити в 20 рула със страна на произхода Република Турция и код по ТАРИК 7212300080, като към декларацията са приложени търговска фактура и анализен сертификат G77082019/25.11.2019 г. Прието е, че декларацията съдържа искане за ползване на непреференциална тарифна квота с пореден номер 098612, като към момента на разрешаване на режима квотата е изчерпана и искането за ползване е отхвърлено, а за титуляра на режима са възникнали вносни митнически задължения. Митническите задължения са заплатени на 30.04.2020 г. и стоките са вдигнати за декларирания режим. С искането от 28.05.2020 г. се търсела поправка на митническата декларация в частта за кода по ТАРИК, като стоките са класират с код 7212300030, вместо с декларирания първоначално код 7212300080. Отказът на митническия орган да допусне корекцията се основавал на обсъждане на анализния сертификат в контекста на описанието на признаците от позицията по Комбинираната номенклатура, като е взето предвид обстоятелството, че сред елементите отсъстват ниобий и ванадий и не е посочено от какъв материал е нанесеното покритие. Според съда от описанието на стоката в МД и придружаващите я документи, както и от заключението на СИЕ, се установява, че стоката е с характеристики съответстващи на тези в код по ТАРИК 7213300030. Стоката представлявала рулони, горещо поцинковани, дори в сплав със силиций, които съдържат тегловно не повече от 0,5% въглерод - 0,003%, не повече от 1,1 % алуминий - 0,055% и не повече от 0,17% титан-0,048%. Липсата на някои от елементите в обсъжданата подпозиция /визират се ванадия и ниобия/ не препятствало класифицирането в нея, тъй като изискването било за пределно съдържание. Обсъдени са характеристиките на Комбинираната номенклатура за позиция 7212, която се отнасяла за плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина, по-малка от 600мм, плакирани или покрити; подпозиция 721230 включвала признака поцинковани по друг начин, а в код по ТАРИК 7212300030 се класирали стоки със следните характеристики- плакирани или покрити чрез горещо поцинковане, дори в сплав със силиций; химически пасивирани; със или без допълнителна повърхностна обработка като обезмасляване или запечатване; съдържащи тегловно не повече от 0,5% въглерод, не повече от 1,1 % алуминий, не повече от 0,12 % ниобий, не повече от 0,17% титан и не повече от 0,15% ванадий; представени на рулони, на разкроени по размер листове и на тесни ленти. Съдът е споделил позицията на жалбоподателя за допусната грешка в декларирането при посочване на кода по ТАРИК, за която са осъществени предпоставките за поправка по реда на чл. 173, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Решение е правилно. С митническата декларация с MRN 20BG003012005953R9/16.04.2020 г. ответникът по касация е поискал да ползва непреференциална тарифна квота. Националните митнически органи не са компетентни да се произнесат по искането за ползване на тарифна квота, а проверяват само валидността му съгласно законодателството на Съюза за откриване на тарифната квота /вж. чл. 50, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията/. Валидното искане се предава незабавно на Комисията с посочване на датата на приемане на митническата декларация и на точното количество, за което е неправено искането /чл. 50, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията/. Уредбата на механизми на количеството по тарифни квоти от Комисията е уреден в чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Разпределянето се извършва в работен ден, като след предварително уведомяване на митническите органи на държавите членки може и да не се извършва разпределение в даден работен ден /чл. 51, § 1/. Количествата по тарифните квоти се разпределят не по рано от втория работен ден от датата на приемане на митническата декларация, съдържаща искането за ползване на тарифна квота /чл. 51, § 2, ал. 1/. Количествата за всяка тарифна квота се разпределят ок Комисията въз основа на получените искания в хронологичен ред на датите на приемане на съответните МД и доколкото позволява оставащото количество по квотата /чл. 51, § 4/. Когато в деня на разпределяне на количествата общото количество по всички искания, отнасящи се до приети на една и съща дата декларации, е по-голям от оставащото количество по квотата, количествата по исканията се разпределят пропорционално на исканите количества /чл. 51, § 4/. Обменът на информация между митническите органи и Комисията във връзка връзка с разпределянето на количества по тарифни квоти се осъществява чрез електронна система за управление на тарифните квоти /вж. чл. 54, § 1, б. в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията/. В решението на Съда по дело С-391/19 /т. 22 от него/ се сочи, че Митническият кодекс на Съюза се основава на система за деклариране (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2011 г., ДП груп, C-138/10, EU:C:2011:587, т. 33 и 34) с цел да се сведат най-малко до минимум митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреда на бюджета на Съюза. Именно поради важността на тези предварителни декларации за правилното функциониране на митническия съюз член 15 от Митническия кодекс на Съюза задължава лицата, подаващи митническа декларация, да предоставят точна и пълна информация. Точността на данните от митническата декларация подлежи на проверка, която включва правомощия на митническите органи да извършат проверка на декларацията и придружаващите документи, да изискат от декларатора да предостави други документи, да извършат проверка на стоките е да вземат проби за анализ или за подробно изследване на стоките /чл. 188 от МК/. При действието на чл. 190, § 2 във вр. с § 1 от МК, когато митническата декларация не е проверена, разпоредбите отнасящи се до митническия режим се прилагат въз основа на данните от декларацията. Задължението на декларатора да предостави точни данни се отнася също и до определянето на правилната подпозиция при тарифното класиране на стоката /вж. т. 40 от решението на Съда по дело С-138/10/. Следствие от това задължение е принципът на неоттегляемост на МД, след като веднъж е била приета, освен при предвидените в Съюзното право изключения /т. 41 от същото решение на Съда/. Такова изключение е институтът на поправка на митническата декларация по чл. 173 от МК. Относимата към спора разпоредба на чл. 173, § 3 от МК урежда поправка по заявление на декларатора, подадено в срок от три години от приемането на декларацията. В тази хипотеза поправката може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. В случая е разрешено вдигането на стоката и заявлението е в срока по чл. 173, § 3 от МК. В съответствие с чл. 77 от МК при поставянето на стоките под митнически режим допускане за свободно обращение митническото задължение при внос възниква от момента на приемане на митническата декларация, като длъжник е декларатора. Затова и е от значение класирането на стоката по подадената от Интерком груп ООД МД, доколкото за стоката с код по ТАРИК 7212300080 е предвидена тарифна квота с пореден 09.8612 по Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти и квотата е изчерпана към 16.04.2020 г., а непреференциалната тарифна квота 09.8610, предвидена за стока с код по ТАРИК 7212300030 не е изчерпана. При действието на чл. 1, § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията когато съответната тарифна квота е изчерпана или когато вносът на категориите продукти не може да се ползва от съответната тарифна квота, върху категориите продукти, посочени в приложение IV.1, се налага допълнително мито в размер на 25 %, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване. Поправката на декларацията е от значение за възникването на задължение за допълнително мито, а съответно и за съдържанието и изпълнението на задължението на декларатора /вж. чл. 173, § 3 от МК/. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са фактическите констатации на първостепенния съд относно характеристиките на внесената от Интерком груп ООД стока. Въз основа на тях настоящата съдебна инстанция следва да приложи материалния закон при решаването на отнесения пред нея спор. В тази връзка следва да се има предвид, че правната уредба на института на комбинираната номенклатура се съдържа в Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура е създадена на базата на Хармонизираната система (вж. преамбюла на регламента), която е въведена с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за РБългария от 01.01.1992 г.). Чл. 3, т. 1, б. а от Конвенцията създава задължения за договарящите държави да приведат своите тарифна и статистически номенклатури в съответствие с Хармонизираната система от датата, на която тази конвенция влиза в сила за нея; по отношение на своите тарифна и статистически номенклатури: i) да използва всички позиции и подпозиции на Хармонизираната система без допълнения или изменения заедно със съответните им цифрови кодове; ii) да прилага Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система и всички забележки към разделите, главите и подпозициите, и да не изменя обхвата на разделите, главите, позициите или подпозициите на Хармонизираната система; и iii) да следва последователността на номериране в Хармонизираната система. Номенклатурата на Хармонизираната система е приложение към Конвенцията по Хармонизираната система и според чл. 1, т. 2, б. а от Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета представлява част от комбинираната номенклатура, която пък е въведена като приложение към регламента. Подпозициите от КН са с осемцифров кодов номер, чиито първи шест цифри са кодовите номера от позициите и подпозициите от номенклатурата на хармонизираната система; седмата и осмата обозначават подпозициите по КН когато позициите и подпозициите от ХС не съдържат повече подраздели за нуждите на Общността седмата и осмата цифри са 00. Възможно е включване на девета цифра за националните статистически подраздели и десета и единадесета за Taric (Taric е интегрираната тарифа на ЕО чл. 2 от Регламента) подпозициите. Според чл. 12, § 1 от Регламент (ЕИО) 2658/87 правомощие на комисията е да приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ цялостната версия на Комбинираната номенклатура, заедно с митническите ставки в съгласие с член 1, така както се получават вследствие мерките, приети от Съвета или Комисията. Регламентът се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 януари следващата година. Практика на СЕС в преюдициалните му заключения сочи критериите за класиране на стоките по позициите от комбинираната номенклатура. Така според т.т. 27, 28 и 29 от Решение на Съда (пети състав) от 11 януари 2007 година по дело C-400/05 (B.A.S. Trucks BV срещу Staatssecretaris van Financien) решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат правнозадължителна сила. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата посока е и решението по Дело С-486/06 BVBA Van Landeghem срещу Belgische Staat. Обективните признаци и качествата на стоката, внесена по MRN 20BG003012005953R9/16.04.2020 г. са основание за класирането ѝ с код по ТАРИК 7212300030, а не по първоначално декларирания. Искането на Интерком груп ООД за поправка на митническата декларация е основателно и отхвърлянето му с решението на митническия орган е незаконосъобразно. Съобразен с материалния закон е съдебния акт за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Доколкото естеството на отнесения пред администрацията въпрос не позволява решаването му от съда, то и в съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК е изпращането на преписката на компетентния орган с надлежни указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.