Определение № 678 от 27.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 281/2010 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на “ А- Т. ”ЕООД- гр. Б. срещу определение №121 от 09.02.2010г. по ч. гр. д. 97/10г. на Бургаски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.390 ГПК, е потвърдено определение № 4* от 01.10.2009г. по гр.д. №5605/09г. на Бургаски районен съд, с което е допуснато обезпечение на иск в полза на „ Т. Л. ” ООД – гр. В.. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Бургаски окръжен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. В този смисъл са и разрешенията дадени с ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2010. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение