Определение № 458 от 05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 435/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК. С определение №117 от 04.05.2011г. по гр.д.№1539/10г. на ВКС, ІІ ГО, е върната касационната жалба на В. В., К. Б., А. Я., В. Д., М. Л., С. И., С. Р., В. И., С. В., С. Стопански, Ж. П., Т. П., Д. М., И. Д., Х. Б., З. Б., М. Х., В. С., Я. М., Л. Б., П. И., В. К., Р. Р., К. О., Р. М. и Роза И. срещу решение №101 от 02.06.10г. по гр.д.№71/10г. на Благоевградския окръжен съд, с което е било обезсилено решение №5810 от 16.10.09г. по гр.д.№1901/06г. на Благоевградския районен съд и делото е прекратено. Съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, в редакцията му преди изменението с ДВ бр.100/2010г. Предмет на делото е иск за собственост на лозе с площ от 2 дка в [населено място], с данъчна оценка в размер на 92,40лв. Следователно обжалваемият интерес е под 1000лв. и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Частна жалба срещу това определение е подадена от изброените лица. В нея се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл с решението си по процесуалноправен въпрос, а не по съществото на правния спор, затова и решението му подлежи на контрол от ВКС. Ответниците в производството не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, в редакцията преди изменението с ДВ бр.100/2010г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. В практиката на ВКС се приема, че по вещни дела обжалваемият интерес се определя от данъчната оценка на спорния имот. В настоящия случай предмет на делото е иск за собственост на недвижим имот с данъчна оценка 92,40лв. В практиката на ВКС по отменения ГПК от 1952г. се приема, че когато решението на въззивния съд не е по съществото на правния спор, а с него се разрешава процесуалноправният въпрос за допустимостта на иска, при което първоинстанционното решение се обезсилва и се прекратява производството по делото, то това въззивно решение подлежи на касационен контрол, независимо от цената на иска. В този смисъл е определение №109 от 20.03.2002г. по гр.д.№530/2001г. на ВКС, 5 чл. с-в. Тази практика следва да се приложи и към настоящия случай, който се разглежда по правилата на действащия ГПК от 2008г., тъй като новата правна уредба не съдържа нещо различно по този въпрос. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на предходния тричленен състав на ВКС за произнасяне по касационната жалба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение