Определение № 589 от 20.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 550/2012 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решението от 24.11.2011 год. по гр. д. № 310/2011 год. Видинският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 14.11.2002 год. по гр. д. № 317/2000 год. на Видинския районен съд в частта му, в която са отхвърлени субективно съединените искове по чл. 108 ЗС, предявени от С. Г. Г. от [населено място] за признаване правото й на собственост и предаване на владението върху

• част от парцел * в кв. 49 с площ 45 кв. м. със сигнатура * общ.А против Е. К. В. и И. И. В.,

• върху част от парцел * в кв. 49 с площ 220 кв. м. със сигнатура * общ. Б против З. К. Д.,

• върху част от парцел * в кв. 49 с площ 286 кв. м., със сигнатура * общ. В, част от парцел * в кв. 49 с площ 262 кв. м., със сигнтура * общ. Г, част от парцел * в кв. 49 с площ 7.50 кв. м., със сигнатура * общ. Д, против Д. И. Г. и А. А. Г.,

• върху част от парцел * в кв. 50 с площ 259 кв. м., със сигнатура * общ. Ж, против Й. И. Г. и Е. Н. Г.,

-върху част от парцел * в кв. 49 с площ 45 кв. м., със сигнатура * общ.А, част от парцел * в кв. 49 с площ 220 кв. м., със сигнатура * общ. Б, част от парцел * в кв. 49 с площ 286 кв. м., със сигнатура * общ. В, част от парцел * в кв. 49, с площ 262 кв. м., със сигнатура * общ. Г, част от парцел * в кв. 49, с площ 7.50 кв. м., със сигнатура * общ. Д, част от парцел * общ. – квартален клуб в кв. 50 с площ 27.50 кв. м., със сигнатура * общ. Е, част от парцел * в кв. 50 с площ 259 кв. м., със сигнатура *, част от парцел * в кв. 50 с площ 291.50 кв. м., със сигнатура *, част от парцел * в кв. 50 с площ 291.50 кв. м., със сигнатура *, част от парцел * в кв. 50 с площ 198 кв. м., със сигнатура * против [община].

Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищцата С. Г. Г. с оплаквания за неговата неправилност поради съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това исковете й бъдат уважени. Претендира и направените по делото разноски.

В приложеното изложение касаторката обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението с противоречивото произнасяне от въззивния съд по въпроса за доказателствената сила на констативния нотариален акт относно правото на собственост върху спорния имот, като се позовава на решение № 355 от 23.04.2009 год. по гр. д. № 841/2008 год. на ВКС, ІV г. о. В него е прието, че нотариалният акт за собственост, издаден по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ легитимира като собственик своя титуляр с доказателствена сила спрямо всички, която може да бъде оборена чрез иск или инцидентно по повод иск за собственост чрез доказване неверността на констатациите на нотариуса. Доказателствената сила на акта обаче не може да бъде отречена поради липсата на доказателства за факти, констатирани от нотариуса или въз основа на предположения за неверност на удостоверените обстоятелства.

От ответниците Е. Н. Г. и Й. И. Г., чрез адв. Д. М. и З. К. Д. са представили писмени отговори, в които оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. считат жалбата за неоснователна.

Като взе предвид доводите на касаторката и тези на ответниците в представените писмени отговори и преценявайки съображенията на въззивния съд за потвърждаване първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, настоящият състав счита, че е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е приел в мотивите си, че ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот с представените доказателства – съдебното решение по гр. д. № 688/89 год. на Видинския районен съд и констативния нотариален акт по нот. дело № */1990 год. на името на нейния наследодател Г. А., с оглед липсата на посочване на документите, въз основа на които нотариусът е констатирал правото на собственост, т. е. не е зачел доказателствената сила на нотариалния акт. В противен смисъл е приложеното към изложението решение, поради което и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на обжалването по поставения от касаторката правен въпрос за доказателствената сила на констативния нотариален акт относно правото на собственост. Това прави безпредметно обсъждането на съображенията в изложението относно втория поставен въпрос, произнасянето по който във въззивното решение е и евентуално.

С оглед обстоятелството, че по поставения правен въпрос за обвързващата материална доказателствена сила на констативния нотариален акт относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост е образувано ТД № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, то след допускане на касационното обжалване на въззивното решение, производството по делото следва да бъде спряно до приемане на решение по него.

По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС