Определение № 75 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 57/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от А. П. П. от град Р. против въззивно определение №418/28.12.2009 г. по ч.гр.д. №728/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к. С частната касационна жалба се обжалва въззивно определение на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 17.11.2009 г. по ч.гр.д. №902/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на А. П. П. за предоставяне на безплатна правна помощ за процесуално представителство по вчгд №902/2009 г. по описа на РОС. В жалбата се излагат доводи и твърдения, свързани със съществото на искането за правна помощ. Моли се за предоставяне на правна помощ. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната касационна жалба, намира, че същата е подадена в законния срок. Не е формулиран обаче въпрос, който да е разгледан от въззивния съд и да попада в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ води до необсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. В Случая обаче частният касационен жалбоподател не е посочил и основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Поради това касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допусне. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,