Определение № 120 от 06.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 91/2009 г.

Производството е образувано е по частна жалба на Л. Г. П., гр. К. срещу определение № 2/06.01.2009г., постановено по ч.гр.д. № 593/2008г. от В. окръжен съд, с което е обезсилено определение № 54/10.11.2008г. по гр.д. № 53/2008г. на Районен съд К. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и поради необоснованост. Излага и основания за допускане на касационното обжалване. Ответникът А. за д. в. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че подадената частна жалба е недопустима. С молба вх. № 164/19.06.2008г. Л. П. е поискала от Районен съд гр. К. да постанови спиране на изпълнението на основание чл.250 от ГПК /отм./ по изпълнително дело № 80/06г. на ДСИ при РС гр. К.. И. дело е образувано на 14.08.2006г. по издаден изпълнителен лист на 15.01.2004г. по гр.д. № 08158/2003г. от Софийския районен съд. Молбата за издаване на изпълнителния лист е депозирана на 14.10.2003г. на основание чл.237, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Първоинстанционният Районен съд гр. К. е постановил спиране на изпълнението на основание чл.250 от ГПК /отм./. Въззивният В. окръжен съд е приел, че срокът за подаване на възражението по чл.250 от ГПК /отм./ е изтекъл на 31.10.2006г., считано от датата 24.10.2006г., на която длъжникът е получил призовката за доброволно изпълнение и е обезсилил определението за спиране на изпълнението. Съгласно П. 2, т.9 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008г. молбите за спиране на изпълнението по чл.250 от ГПК /отм./ се разглеждат по реда на отменения ГПК, ако изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до 01.03.2008г. Актовете на районния съд по чл.250 от ГПК /отм./ подлежат на инстанционен контрол единствено пред съответния окръжен съд, чието определение е окончателно. В случая, молбата за издаване на изпълнителния лист е постъпила на 14.10.2003г., поради което на основание П. 2, т.9 от ПЗР на ГПК и съгласно чл.218а, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./ определението на В. окръжен съд за обезсилване на акта на Районен съд гр. К. за спиране на изпълнението на основание чл.250 от ГПК /отм./ не подлежи на обжалване пред ВКС. Частната жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд