Определение № 604 от 07.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1144/2010 г.
ВКСI търговско отделение07.10.2011reporting judge Тотка Калчева
Ruling
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 461/19.01.2010г., постановено по в.гр.д.№ 837/09г. от Русенския окръжен съд. УКАЗВА на касатора Д. Г. К., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 496.87 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Grounds
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К., [населено място] срещу решение № 461/19.01.2010г., постановено по в.гр.д.№ 837/09г. от Русенския окръжен съд, с което потвърдено решение № 66/12.06.2009г. по гр.д.№ 4565/2008г. на Русенския районен съд за осъждане на касатора да заплати на В. С. Н. сумата от 12600 евро, представляваща част от заем в размер на 30000 евро, за който е издаден запис на заповед без дата и падеж и за връщането е връчена покана на 25.08.2008г., както и сумата от 200 лв. – законна лихва за забава за периода от 26.08.2008г. до 26.11.2008г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът В. С. Н., [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че настоящият касатор е подписал частен документ “запис на заповед” за сумата от 30000 евро, който не представлявал ценна книга по смисъла на чл.535 ТЗ, тъй като не съдържал реквизитите по т.6 на законовата норма. Решаващият състав е изложил съображения, че този документ удостоверява получаването на сумата, която е дадена в заем, поради което не е изпълнено задължението за връщането й след отправена покана. Поставеният от касатора въпрос за основанието за възникване на задължението по представен запис на заповед, който не съдържа реквизитите – дата на издаване, място на издаване и падеж и за правното значение на удостовереното в документа волеизявление е от значение за крайния изход от спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос са постановени по реда на чл.290 ГПК Решение № 52/22.05.2009г. по т.д.№ 695/08г. на ВКС, ТК, І отд. и Решение № 78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. на ВКС, ТК, І отд., поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 496.87 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд