Определение № 3108 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2641/2024 г.

С определение № 3615 от 15.12.2023г., постановено по адм.д. № 1274/2023г. Административен съд Варна, ХХVІ-ти състав, е оставил без уважение молбата на Р. Дянкова за изменение на решение № 1561 от 13.11.2023г. постановено по адм.д. № 1274/2023г. в частта му за разноските. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от Р. Дянкова от гр.Варна, [жк], [адрес] чрез пълномощника й адв. Л. Мурджев. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Варна е неправилно като постановено в противоречие със закона. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд, да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да измени решението на същия съд в частта му за разноските. Ответният жалбата директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Нови Пазар взема становище за неоснователност частната жалба. 7 Върховния административен съд, състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и закона, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С оспореното определение Административен съд – Варна е оставил без уважение молбата на Р. Дянкова за изменение на решение № 1561 от 13.11.2023г. постановено по адм.д. № 1274/2023г. в частта му за разноските. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено следното: 1. Възпроизведена е нормата на чл.161,ал.3 ДОПК, която въвежда едно изключение за присъждане на разноските. 2. Прието е, че подадената молба от жалбоподателката е в срок и следва да бъде разгледана. 3. Посочено е, че решенията от 19.12.2014г от 45-тото редовно заседание на ОбС са публикувани там на 30.12.2014г (https://novipazar.acstre.com/section-32-20.html). Това решение е публично и общодостъпно, поради това за решаващия орган не е съществувало задължение да го приложи като доказателство в административното производство. 4. Отбелязано е още, че за разлика от тях, шестте заповеди на кмета на Община Нови пазар не са налични и не се откриват при търсене както конкретно в стария и в новия интернет сайт на Общината, така и чрез генерализирано търсене в интернет-пространството. С тях – видно от съдържанието им, са определени границите на районите, вида на предлаганите услуги по събирането и извозването в депа или други съоръжения за битови отпадъци, както и честотата на сметоизвозването на териториите за обществено ползване съответно за 2018г, 2019г, 2020г, 2021г и 2022г в населените места в Община Нови пазар, вкл. и за [населено място], където се намира недвижимия имот, съсобствен на жалбоподателката. Прието е, че от наличните доказателства по делото безусловно се установява, че жалбоподателката е била запозната с тези документи, не конкретно с идентификационните им номер и дата, но очевидно със съдържанието им, поради което към съответните релевантни моменти тя е знаела, че [населено място] попада в район на организирано сметосъбиране, и поради това своевременно е подавала декларации по чл.71 ал.1 от ЗМДТ за процесните 2018г, 2019г и 2022г за освобождаване от заплащането на два от трите компонентна на ТБО. В този смисъл представянето на тези заповеди в съдебното производство не ги прави доказателства по см.чл.161 ал.3 от ДОПК, понеже уредените с тях нейни задължения като съсобственик на имот, попадащ в рамките на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, са й били известни още преди издаване на оспорения АУЗД. 5. Посочено е, че решението на съда не се основава единствено на посочените в молбата по чл.248 ГПК 6броя заповеди на Кмета на Община – Нови Пазар, и на второ място не е налице основание за прилагане на чл.161,ал.3 ДОПК, поради което молбата за изменение на решението в частта й за разноските се явява неоснователна. Определението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора за неправилност на постановеното определение са основани на неправилно приложение на материалния закон. Правят се оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил фактите по делото, поради което неправилно е приел, че не е налице хипотеза по чл.161,ал.3 ДОПК. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че с решение № 1561 от 13.11.2023г., постановено по адм.д. № 1274/2023г., Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Р. Дянкова от гр.Варна против АУЗД №АУ00000067/22.02.2023 г. на инспектор МДТ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Нови пазар, потвърден с Решение изх. №94-00-584-001/12.05.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Нови Пазар, в частите, с които на жалбоподателката са начислени допълнителни задължения за такса ТБО както следва: за 2018г – 6.40лв. главница и 2.92лв. лихва; за 2019г – 6.40лв. главница и 2.72лв. лихва; за 2021г – 6.40лв. главница и 0.97лв. лихва; и за 2022г – 6.40лв. главница и 0.33лв. лихва, общо 32,54 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на Община Нови Пазар разноски по делото в размер на 400лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение. От страна на Р. Дянкова е била депозирана молба до административния съд за изменение на решението в частта му за разноските, като се приложи разпоредбата на чл. 163,ал.3 ДОПК. Молбата е била обоснована с това, че едва в съдебно заседание на 12.09.2023г. като доказателство по делото са представени решение на Общинския съвет по протокол № 45 от 19.12.2014г., както и 6бр. заповеди на кмета на общината, с които са определени границите на районите,границите на районите, вида на предлаганите услуги по събирането и извозването в депа или други съоръжения за битови отпадъци, както и честотата на сметоизвозването на териториите за обществено ползване съответно за 2018г, 2019г, 2020г, 2021г и 2022г в населените места в Община Нови пазар, вкл. и за [населено място], където се намира недвижимия имот, съсобствен на жалбоподателката. Посочено е, че въпросните доказателства са послужили като основание на съда да потвърди оспорения АУЗД, поради което е налице хипотеза по чл.161,ал.3 ДОПК. По изложението по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че подадената молба е неоснователна. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Нормата на чл.161,ал.3 ДОПК определя, че в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4. От данните по делото е видно, че адм.дело 1274 по описа за 2023г. на Административен съд – Варна е образувано по жалба на Р. Дянкова от гр.Варна против АУЗД №АУ00000067/22.02.2023 г. на инспектор МДТ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Нови пазар, потвърден с Решение изх. №94-00-584-001/12.05.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Нови Пазар, в частите, с които на жалбоподателката са начислени допълнителни задължения за такса ТБО както следва: за 2018г – 6.40лв. главница и 2.92лв. лихва; за 2019г – 6.40лв. главница и 2.72лв. лихва; за 2021г – 6.40лв. главница и 0.97лв. лихва; и за 2022г – 6.40лв. главница и 0.33лв. лихва, общо 32,54 лв. От жалбата /л.3 от първоинстанционното дело/ е видно, че основните оплаквания на жалбоподателката против оспорения акт за установяване на задължения по декларация са две: 1.че при издаването му не е било съобразено, че за процесния имот в [населено място] са подавани декларации по чл.71,ал.1 ЗМДТ за освобождаване на имота от такса битови отпадъци за 2018, 2019 и 2022години поради неползването м, и 2. Че по този начин може да се стигне /хипотетично!/ въпросните суми да бъдат събрани повторно, тъй като има образувано изпълнително дело при ЧСИ за събиране на задълженията за ТБО за същия имот. С разпореждане № 6986 от 04.07.2023г. /л.10 от делото/ първоинстанционният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание, разпределил е доказателствената тежест в процеса, в това число е указал на административния орган,че носи доказателствената тежест да докаже наличието на фактическите обстоятелства, на които е основал оспорения акт и наличието на законови предпоставки за издаването на акта. В изпълнение на тези указания в първото по делото заседание процесуалния представител на ответния по жалбата административен орган в първото по делото заседание е представил допълнителни писмени доказателства, на които се основава оспорения АУЗД – решение на Общински съвет Нови Пазар и 6бр. заповеди на кмета на общината, които са приети от съда. В молбата за изменение на решението в частта му за разноските се твърди, че представянето на тези доказателства в съдебната фаза покрива хипотезата на чл.161,ал.3 ДОПК. По изложението по-горе мотиви административният е приел този довод за несъстоятелен. При условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този негов довод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Самата молителка е посочила в молбата за изменение на решението в частта за разноските /л.58 от делото/, че въпросните доказателства не са нови и че те са били налични в общинската администрация. В мотивите на АУЗД е посочено, че същият се издава на ЗМДТ, подзаконови нормативни актове, решения на Общински съвет и заповеди на кмета на общината. Решенията на общинския съвет и заповедите на кмета са коментирани и посочени поименно в решението на горестоящия административен орган при проведеното административно оспорнатне. Поради това, че те не са били представени с административната преписка, в изпълнение на указанията на съда в разпоредителното определение са представени от органа в първото по делото заседание, което е нормална практика. Оспорването на АУЗД не е поради отсъствие на материално-правни предпоставки за издаването му, а поради това, че е налице хипотеза по чл.71,т.2 ЗМДТ и хипотетична възможност сумите да бъдат събрани два пъти, които доводи не се намират в корелация с посочените заповеди на кмета и решение на общинския съвет. А и както друг път е посочвал настоящия съдебен състав в актовете си, института на отговорността за разноските освен обезщетителна, има и възпираща функция, т.е. въздържане под страх за отговорност за заплащане на разноски на ответната страна от неразумно водене на дела. След като е стигнал до краен извод за отсъствие на хипотеза по чл.161,ал.3 ДОПК по отношение на дължимостта на разноските и е отхвърлил молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, Административен съд Варна е постановил едно правилно съдебно определение което следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,