Определение № 6162 от 08.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 – чл.236 във връзка с чл.60, ал.8 от Административнопроцесуалния кодекс. (АПК). Образувано е по частна жалба от "Приморско клуб" ЕАД със седалище в гр.Приморско, подадена чрез адв.С. Димова. Жалбата е срещу определение №3848 от 04.05.2023г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело №4204/2023г. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Частният жалбоподател заявява искане за отмяна на определението и уважаване на подадената от него жалба срещу допуснатото предварително изпълнение на заповед №Т-РД-16-124/27.03.2023г. на министъра на туризма. Ответникът – министърът на туризма, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.2 във вр. с чл.60, ал.8 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Приморско клуб" ЕАД срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед №Т-РД-16-124/27.03.2023г. на министъра на туризма, с която е определено дружеството „Ем Би Би Турист“ ЕООД за спечелил проведения на 20.03.2023г. търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж "Младост ММЦ", находящ се в община Приморско, обл.Бургас, с обща площ 188 672 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор 58356.502.137 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на град Приморско, община Приморско, област Бургас. Жалбоподателят "Приморско клуб" ЕАД е бил участник в търга. Със заповедта е допуснато предварително изпълнение, по реда на чл.60, ал.1 от АПК, с мотиви, че трябва да се защити живота и здравето на гражданите - посетители на морския плаж, съгласно Закон за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, а именно: водно спасяване, обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинско обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж, както и поради факта, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда – имуществена загуба за държавата и за Община Бургас от неполучаването на наемната цена при несключване на договор за наем на морския плаж. Съдът е отхвърли жалбата. За да стигне до правен извод за законосъобразност на допуснатото с оспореното разпореждане предварително изпълнение, съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че административният орган бил изложил бланкетни и формални мотиви, които не съответствали на изискването за мотивираност на акта. Съдът е счел, че административният орган е изложил относими и конкретни мотиви, съставляващи фактическите и правни основания за разпореденото предварително изпълнение, от които може да се извлече категоричната воля на министъра на туризма относно приложимата в случая хипотеза. Според решаващите мотиви на съда е правилна преценката на органа за наличие на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на оспорената заповед №Т-РД-16-124/27.03.2023г. на министъра на туризма, тъй като предвид специфичния характер на предмета на откритата тръжна процедура, която е пряко и непосредствено свързана с живота и здравето на неограничен брой лица, в случая бил налице особено голям обществен интерес, срещу който не могат да се противопоставят икономическите интереси на „Приморско клуб“ ЕАД. Според административния съд разпоредбите на чл.7, ал.7 и ал.8 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие са диспозитивни и предоставят възможност на съответния областен управител за осигуряване на водноспасителна дейност по изключение. Но се касаело за правна възможност, осъществяването на която не е задължителна в конкретният случай при наличието на открита от министъра на туризма на 9.02.2023г. тръжна процедура. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, не споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което приема обжалваното определение за неправилно. Допускането на предварително изпълнение се предпоставя от законодателя от необходимостта да се осигури животът и здравето на гражданите или за защитата на особено важни държавни и обществени интереси, за да не последва значителна или трудно поправима вреда вследствие закъснението на изпълнението на акта. На първо място доводите в разпореждането са бланкетни и относно защитата на живота и здравето на гражданите преповтарят съдържанието на чл.60, ал.1, пр.1 от АПК и задължителните дейности по чл.7, ал.2 от ЗУЧК. Съгласно последната разпоредба "задължителни дейности" са дейностите по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж. Абсолютно същото съдържание е посочено от административния орган за да мотивира защитата на живота и здравето на гражданите - чл.60, ал.1, пр.1 от АПК. Същевременно според чл.7, ал.5 от ЗУЧК, морските плажове или части от тях, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на туризма чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности. В чл.7, ал.7 и 8 от ЗУЧК изрично е предвидена възможността морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем, да бъдат обявени със заповед на министъра на туризма за неохраняеми и за тях областният управител да предложи за одобрение на министъра на туризма, схема за обезпечаване с водноспасителна дейност през съответния летен сезон. В този случай извършването на водноспасителната дейност се възлага от министъра на туризма и/или от областния управител чрез обществена поръчка. В настоящия случай морски плаж "Младост ММЦ" е обявен за неохраняем със заповед №Т-РД-16-398/01.11.2022г., и след това също като неохраняем е включен и в заповеди №Т-РД-16-418/25.11.2022г. и №Т-РД-16-18/23.01.2023г., с които са актуализирани списъците на неохраняемите морски плажове, тъй като не се стопанисва от концесионер или наемател. Поради това, до влизане в сила на заповедта на министъра за определяне на дружество спечелило търга с тайно наддаване за отдаване под наем на обекта, органът е разполагал с възможността, предвидена в чл.7, ал.8 от ЗУЧК да възложи извършването на водноспасителната дейност на плаж "Младост ММЦ". При положение, че процедурата за отдаване под наем на плажа е открита на 09.02.2023г., нормално е да се очаква, че тя не би могла да приключи до началото на туристическия сезон, предвид възможни обжалвания на търга, както се е получило и в случая. В тази връзка следва да се посочи, че според чл.22а, ал.4, т.4 от ЗУЧК постъпилите приходи от концесионни възнаграждения и от наеми на морски плажове се разходват включително за обезпечаване с водноспасителна дейност на обявените за неохраняеми морски плажове през съответния летен сезон съгласно одобрена от министъра на туризма схема, предложена от областния управител, включително и на морските плажове за природосъобразен туризъм. Същевременно осигуряването на задължителните дейности по чл.7, ал.2 от ЗУЧК от страна на дружеството, спечелило търга, е дължимо едва след от влизането в сила заповед, внасяне на едногодишната наемна цена и сключване на наемния договор. Това следва от диспозитива на оспорената заповед №Т-РД-16-124/27.03.2023г. на министъра на туризма, в която е включено нареждане /по т.1/ търговското дружество, определено за спечелил търга участник, да внесе едногодишната наемна цена в 14-дневен срок от влизането ѝ в сила, както и че договорът с наемателя да бъде сключен едва след внасяне на дължимата наемна цена при условията на т.1 /т.4/, т.е. след влизане в сила на административния акт. Това изключва възможността да се приеме, че е налице обективна необходимост от допуснатото от административния орган предварително изпълнение. По идентичен начин стои въпросът и с другата изтъкната от административния орган причина за допускане на предварителното изпълнение - че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда, по-конкретно - невнасянето на определената в резултат от проведения търг, годишна наемна цена. Сам административният орган е разпоредил внасянето ѝ да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта от 27.03.2023г., поради което и не може да основава допуснатото предварително изпълнение на възможността късното й изпълнение да осуети получаването на годишната наемна цена. Другояче казано само по себе си нареждането, обвързващо с влизане в сила на заповедта, плащането на наемната цена, и подписването на договора, а оттам и изпълнението на дейностите, вменени в задължение на наемателя, в т.ч. и тези по чл.7, ал.2 от ЗУЧК, налага извода, че не са налице сочените от административния орган фактически предпоставки за допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Въпросът относно неполучаването на наемна цена за съответния морски плаж не може да бъде приоритетен спрямо изискването за законосъобразно провеждане на обявените тръжни процедури, свързани с отдаване под наем на обекта, изключителна държавна собственост. Същевременно частният жалбоподател е представил доказателства, от които е видно, че е собственик на курортен комплекс „Международен младежки център – Приморско“, което е обявено за селищно образувание с Постановление на Министерски съвет №45 от 25.01.2005г. Предвид факта, че морският плаж, предмет на търга, попада изцяло пред комплекса, може да се приеме, че дружеството ще бъде затруднено при осъществяване на хотелската и ресторантьорската си дейност. При липсата на обективни данни в подкрепа на постановеното от административния орган разпореждане, съдът неправилно е приел, че в случая са налице предпоставките по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК, обосноваваща допускането на предварително изпълнение на заповедта за определяне на участника, спечелил търга с тайно наддаване за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж "Младост ММЦ", находящ се в община Приморско, обл.Бургас. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което да бъде отменено атакуваното пред първоинстанционния съд разпореждане за допускане на предварително изпълнение. При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на частния жалбоподател направените разноски в производството - 150 лв. държавна такса за настоящото производство, както и 50 лв. държавна такса и 720лв. заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. При този изход на спора направеното искане от ответника за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.236 от АПК и чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,