Определение № 89 от 02.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1616/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], гр. Ст. З., чрез пълномощника му адв. Ат. В., срещу решение № 2314 от 7.12.2016 год. по гр. д. № 1276/2016 год. на Софийския апелативен съд в частта му, с която е допълнено първоначалното въззивно решение от 20.06.2016 год. в частта за разноските и са присъдени такива на настоящия жалбоподател в размер на 1 200 лв. за въззивното производство. Поддържат се оплаквания за неправилност относно размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за присъждане на пълния размер на направените пред въззивния съд разноски от 6 000 лв. Ответникът по частната жалба – Д. П. Н., чрез адв. Г. П., оспорва същата по съображенията в писмения отговор. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о. констатира, че срещу въззивното решение от 20.06.2016 год. по гр. д. № 1276/2016 год. на Софийския апелативен съд е подадена касационна жалба от ответникът Д. П. Н., чрез пълномощника му адв. Г. П., по която е образувано гр. д. № 1617/2017 год. на ІІ г. о. на ВКС за произнасяне в производство по чл. 288 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за разноските /каквато е същността на произнасянето на въззивния съд в решението в обжалваната му част/ подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва решението. Произнасянето по присъждане на разноските е обусловено от изхода на производството по касационната жалба срещу решението по същество, поради което и настоящето частно производство следва да се присъедини за разглеждане към образуваното гр. д. № 1617/2017 год. ІІ г. о. при условията на чл. 213 ГПК. Водим от горното, съдът