Определение № 9110 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8774/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на кмета на район „Младост“, Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Младенова, срещу определение № 21675 от 01.06.2026 г., постановено по адм. дело № 2881/2026г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – кмета на Столична община, в приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си юрк. Петрова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е постъпила в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение, Административен съд – София град е оставил без разглеждане жалбата на кмета на район „Младост“, Столична община, срещу заповед № САГ26-РА53-87/21.01.2026 г. на кмета на Столична община и е прекратил производството по делото. Прието е от съда, че жалбоподателят не е активно легитимиран да оспорва процесната заповед, тъй като не е непосредствено засегнат собственик по смисъла на чл. 131, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗУТ. Според съда не е налице и изрично законово овластяване чрез упълномощаване за предявяване на жалба срещу издадена заповед по реда на ЗУТ, доколкото такава жалба може да бъде подадена в съответствие с чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ единствено от кмета на общината. Така постановеното определение е правилно. Първоинстанционният съд, в съответствие с приложените по делото доказателства и приложимите правни норми, е обосновал законосъобразен извод за недопустимост на жалбата на кмета на район „Младост“, Столична община, който извод се споделя изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Правилно административният съд приема, че за кмета на район „Младост“, Столична община, не е налице правен интерес да оспори процесната заповед, тъй като същият не е от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. При оспорване на заповед за одобряване на проект за изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ и за изменение на план за улична регулация /ИПУР/, какъвто е настоящият случай, активната легитимация за това принадлежи на съответната община, която е юридическото лице и е субект на правото на собственост. Това следва от разпоредбите на чл. 14 от ЗМСМА, а съгласно чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА, органът, който представлява общината пред съда е кметът на общината, а не кметът на район/кметство, като това правило е относимо за всички общински имоти, находящи се територия на съответната община, независимо от районирането й. В тази връзка следва да се има предвид също така, че кметът на района не попада в кръга на заинтересованите лице по чл. 131 от ЗУТ с правен интерес да оспорят заповед за одобряване на проект за ИПРЗ и ИПУР нито в качеството си на административен орган, който е носител на административнопроцесуални права и адресат на административнопроцесуални задължения, нито от името на района, който е съставна административно-териториална единица на общината. Предвид изложеното, оспореното определение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 236 от АПК,