Определение № 975 от 17.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 443/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на С. градски съд от 04.12.2009 г. по гр.д. № 1611/2009, с което е потвърдено решението на С. районен съд от 14.11.2008 г. по гр.д. № 26136/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД. Недоволен от решението е жалбоподателят Ю. И. Л., представляван от адв. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда сам да определи правната квалификация на предявения иск и да определи неговия размер по своя преценка, когато е доказано основанието му, но няма достатъчно доказателства за неговия размер, които се разрешават противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата [фирма], София не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че отношенията между страните по повод предоставянето на комуникационна услуга са договорни, но предявеният иск за обезщетение не е на договорно основание; но дори да се приеме, че ищецът е увреден непозволено, в исковата молба се претендират вреди от спирането на изходящите обаждания, а са представени доказателства за вреди от спиране на входящите обаждания, чийто размер обаче не е установен по несъмнен начин. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. В исковата молба се претендира обезщетение за неправомерното спиране от доставчика на изходящите обаждания на абоната от 29.03.2007 г. и изключването му от мрежата от 18.04.2007 г., но не е посочено в какво се състоят вредите от спирането на изходящите обаждания и не са представени доказателства за своевременното заплащане на задълженията за действително ползваните услуги от абоната преди 18.04.2007 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение