Решение № 9025 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2010 г.

Решение № 9025 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на здравеопазването чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Христина Гавазова срещу решение № 4511 от 08.04.2010 г. по адм. дело № 12046/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответницата по касационната жалба Галена Чаглар от гр. Силистра изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е отменил заповед № РД-09-352 от 29.06.2009 г. на министъра на здравеопазването и е върнал преписката на същия за произнасяне по заявлението на Гален Чаглар от гр. Силистра вх. № УДО-К-125 от 08.10.2008 г. до министъра на здравеопазването да й бъде призната професионална квалификация по регулирана медицинска професия. Пред тричленния състав на Върховния административен съд българската гражданка Галена Чаглар е оспорила заповед № РД-09-352 от 29.06.2009 г., издадена на основание чл. 84, ал. 4 във връзка с чл. 80 от Закона за признаване на професионални квалификации във връзка с молба вх. № УДО-К-125 от 08.10.2008 г. и предложение по т. I, подточка 6 от Протокол № 55 от заседание на комисията за признаване на професионална квалификация и/или специализация по професиите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "магистър - фармацевт" от 24.04.2009 г. За да постанови съдебния си акт, тричленният състав на ВАС е приел, че оспорваната заповед е издадена без да са обсъдени всички действителни факти, значими за случая, и без да е предоставена възможност на Гален Чаглар да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Настоящата инстанция на Върховния административен съд приема, че съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото, поради което е стигнал до необосновани изводи и неправилно е приложил материалния закон и като последица на това е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Установено е по делото че Галена Чаглар е български гражданин, придобила професионална квалификация "стоматолог" в Стоматологичния факултет на университета Хаджеттепе, Истанбул, Турция, видно от приложената по делото диплома № 97.012.041 от 12.11.1997 г. Със заявление вх. № УДО-К-125 от 08.10.2008 г. е поискала от министъра на здравеопазването да й бъде призната професионална квалификация по регулирана медицинска професия. Към заявлението са приложени документи. На свое заседание от 17.10.2008 г. Комисията за признаване на професионалната квалификация по смисъла на чл. 79, ал. 1 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) е разгледала заявлението и констатирала липсата на някои от документите, поради което е указала на молителката да ги представи. С оглед пълното изясняване на фактическата обстановка, Комисията служебно е изискала от българския посланик в Република Турция да представи информация относно формата на дипломиране на лекарите по дентална медицина. Г. Чаглар е представила съответните документи. На свое заседание от 06.02.2009 г. Комисията разгледала получените документи и преценила, че представените документи за изучаваните дисциплини и положените изпити са недостатъчни, за да установят обема и предметния обхват на изучаваното и е поискала от Г. Чаглар допълнителна информация. След представянето на допълнителните документи Комисията на свое заседание на 24.04.2009 г. е взела решение да предложи на министъра на здравеопазването да откаже признаването на професионална квалификация "лекар по дентална медицина", тъй като при извършения сравнителен анализ от проф. д-р А. Киселова - чл. на Комисията за признаване на професионална квалификация и/или специализация по професиите "лекар", лекар по "дентална медицина" и "фармацевт" при МЗ, който е възприет от комисията се установява, че общият брой на изучаваните часове е 3925 и е по-малък от изискуемият в Република България - 4 790 според ЕИД, по-малък е броят на часовете по отделни специални дисциплини, не са изучавани три дисциплини - специална /орална/ патология, дентална алергология, физиотерапия - обща и специална, както и няма данни за положени държавни изпити. Въз основа на предложението на Комисията министърът на здравеопазването е издал оспорената заповед № РД-09-352 от 29.06.2009 г., с която са изложени обосновани мотиви сочещи несъответствие с разпоредбите на чл. 10, ал. 3 и чл. 13 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите "медицина" и "дентална медицина" за образователно-квалификационна степен "магистър" и е отказал признаване на професионалната квалификация. В мотивите на заповедта е изложено, че констатираните несъответствия не могат да бъдат преодолени чрез полагането на изпит за правоспособност или преминаването на стаж за приспособяване, поради значителните несъответствия и поради разпоредбата на § 3 от ЗППК. Настоящата инстанция на Върховния административен съд, при така установената фактическа обстановка и след обсъждането на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните приема за установено следното: Безспорно е по делото, че административният орган, в изпълнение на задълженията си по чл. 78, ал. 2 от ЗППК е поискал на два пъти жалбоподателката да представи допълнителни доказателства, тъй като представените от нея са били недостатъчни. Такива са представени, но видно от становището на органа, те не са доказали съответствие с нормативните изисквания в България за придобиване на професионална квалификация "лекар по дентална медицина". Необосновано първоинстанционният съд е приел, че макар и да не е посочено в заповедта, правното основание, на което е постановен отказа е чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗППК. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗППК следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 7, чл. 29, ал. 1 и чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗППК. Според съдържанието на тези разпоредби, предявяването от органа по признаване на изискване към заявителя да премине стаж за правоспособност или да положи изпит за признаване на правоспособност е предвидено като правна възможност в ЗППК само за заявители, придобили квалификация в държава членка на ЕС или притежаващи доказателства за професионална квалификация, издадени в трета държава по смисъла на § 3 от ДР на ЗППК, а не е задължение на този орган във всички случаи. Правната норма регламентира една възможност за компенсаторни мерки, в рамките на предоставената оперативна самостоятелност на органа да прецени за всеки конкретен случай дали да я приложи. Необходимо е притежателят на доказателството за професионална квалификация, издадено в трета държава на гражданин на държавата членка, да има три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата членка, която е признала доказателството му за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни изисквания на Директива 2005/36/ЕО. Видно от приложените към административната преписка доказателства, Г. Чаглар е българска гражданка придобила професионална квалификация "лекар по дентална медицина" в Турция. Същата не е представила както пред административния орган, така и пред съда доказателства за наличието на три години професионален опит по профасията "лекар по дентална медицина" на територията на държавата членка, която е признала доказателството й за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни изисквания на Директива 2005/36/ЕО, поради което не може да й бъде предложен стаж за приспособяване или изпит за признаване на правоспособност. Видно от § 5 ДР на ЗППК със същия са транспонирани разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО, която се прилага от държавите - членки за професионални квалификации, придобити в държави членки. В т. 12 от преамбюна на директивата е предвидено, че "Настоящата директива се отнася до признаването от държавите-членки на професионални квалификации, придобити в други държави-членки". Чл. 1 очертава приложното поле на директивата, а именно: "Настоящата директива установява реда за признаване от държава-членка, която обвързва достъпа до регламентирана професия или нейното упражняване на своята територия в притежаване на определени професионални квалификации /наричана по-нататък в текста "приемаща държава-членка"/, с цел достъп до тази професия и нейното упражняване на професионални квалификации, придобити в една или повече други държави-членки /наричана/наричани по-нататък в текста държава-членка по произход/, и кой ред позволява на титуляра на споменатите квалификации да упражнява там същата професия". В чл. 2, т. 2 от директивата се посочва, че всяка държава-членка може да допусне граждани на държава - членка, притежаващи удостоверения за професионални квалификации, които не са придобити в държава - членка, да упражнят регулирана професия по смисъла на чл. 3, т. 1, б. "а" на своята територия в съответствие със собствената си нормативна уредба, като за професиите по дял III, глава III /лекари, лекари - специалисти, общопрактикуващи лекари, медицински сестри, лекари по дентална медицина-специалисти, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти/, това признание да е съобразено с минималните квалификационни изисквания, признати в тази глава. Разпоредбите на директивата не се отнасят за признаването на професионални квалификации, придобити в трети държави/ с изключение на чл. 3, т. 3, чл. 10, б. "ж" и чл. 14, т. 5, въведени в § 3 от ЗР на директивата, чл. 24, ал. 2, т. 7 и чл. 31, ал. 2, т. 1 и ал. 4 от ЗППК. От разпоредбите на част трета, глава първа "Общи системи за признаване на професионални квалификации" е видно, че същите са относими досежно доказателства за професионални квалификации на граждани на държава-членка, издадени в друга държава. Изключение се предвижда в чл. 24, ал. 2, т. 7 и чл. 31, ал. 2, т. 1, визиращи хипотезата на § 3 от ДР на ЗППК. В смисъл на изложеното по-горе са направените законови изменения /ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1 юли 2009 г./, с което в допълнителните му разпоредби са създадени нови § 3а и § 3б. С тях се уреждат хипотезите, извън случаите по § 3 на приравняване на доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава на български гражданин или на друг гражданин на държава членка, за доказателство по смисъла на закона и възможността за предлагане на преминаване на допълнително обучение по учебните дисциплини, които не са изучавани или да изучавани в недостатъчен обем и съдържание, полагане на изпити и/или провеждане на съответния стаж. Тричленният състав на ВАС неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗППК и тази на чл. 30 от същия закон са императивни и винаги при наличието на хипотезата на 29, ал. 1, т. 2 от ЗППК, органът е длъжен да предостави на заявителя право на избор между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност. Нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗППК е диспозитивна с оглед на редакцията й "Органът по признаване може да иска....", следва, че се касае за дискреционно правомощие на административния орган да прецени дали да приложи някоя от възможностите, предвидени в нормата, като изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност или не. Законодателят е предоставил на административния орган възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да предложи компенсаторна мярка или не. Тази преценка на органа е израз на свободна воля и вътрешно убеждение и като преценка по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. В съответствие с цитираната от административния орган в заповедта правна норма са изложени мотиви защо не предлага Г. Чаглар да положи изпит за правоспособност или да премине стаж за приспособяване по чл. 31 от ЗППК. Необосновани и в противоречие на събраните по делото доказателства са изложени от първоинстанционния съд мотиви, че оспорената заповед е издадена без да са обсъдени всички относими за казуса обстоятелства и е останал неизяснен въпроса относно формата на дипломиране на Г. Чаглар в Университет Хаджеттепе в Република Турция. Този въпрос е изяснен. Данните по делото сочат, че със заявление вх. № УДО-К-125 от 08.10.2008 г. Г. Чаглар е поскала да и бъде призната професионална квалификация "лекар по дентална медицина", придобита в Турция. От представената от нея диплома № 97.012.041 от 1997 г. от Република Турция, Университет Хаджеттепе, Стоматологичен факултет, е видно че Г. Чаглар е завършила специалност "стоматология" в този университет. От съдържащите се в административната преписка и представените по делото пред първоинстанционния съд доказателства се установява по безспорен начин, че Г. Чеглар не е положила нито един от посочените в чл. 13 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите "медицина" и "дентална медицина" за образователно-квалификационна степен "магистър" държавни изпити по следните дисциплини: протетична дентална медицина, консервативно зъболечение, парадонтология и заболявания на оралната лигавица, орална и лицево-челюстна хирургия, детска дентална медицина и ортодонтия. С оглед цялостното изясняване на казуса, на Г. Чеглар с писмо изх. № УДО-К-125 от 07.11.2008 г., получено от нея на 20.11.2008 г. от същата са изискани допълнително документи, в това число и подробна академична справка, съдържаща информация за броя на часовете по дисциплини: клинични и предклинични, брой и вид държавни изпити, практики по години и държавен стаж, тъй като такава информация не се съдържа в представените от заявителката документи. В отговор на посоченото писмо заявителката е представила документ от Университет Хаджеттепе, Стоматологичен факултет № 1682 от 02/12/2008 г., в който не се съдържа информация за положените от нея държавни изпити. С последващо писмо на заявителката е указано отново в срок от два месеца да представи документ, удостоверяващ по кои дисциплини е положила държавни изпити, като в отговор от самата нея вх. № УДО-К-125 2008 от 25.03.2009 г. се сочи, че във формата на обучение по стоматология в Република Турция не се полагат държавни изпити. По отношение на представеното по делото в първоинстанционния съд и прието като доказателство писмо от Стоматологичния факултет при Университет Хаджеттепе, № 1098 от 08/10/2009 г., същото съдържа информация за обучението към 07.10.2009 г., но като се има предвид, че заявителката е завършила образованието си в същия университет през 1997 г., и при липса на данни, че справката е валидна и за обучението преди 12 години, то това доказателство не опровергава установените с останалите доказателства факти. От приложеният Правилник за университета Хаджеттепе никъде не е регламентирано, че обучението по специалността "дентална медицина" приключва с полагането на държавни изпити, поради което фактът, че обучението по тази специалност завършва без полагането на държавен изпит е установен по безспорен начин. Административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед са спазени. Със своя заповед министърът на здравеопазването е определил състава на Комисията по чл. 79, ал. 1 от ЗППК. От представения в хода на съдебното производство списък на лицата, участвали в заседанието на Комисията от 24.04.2009 г., е видно, че Комисията е заседавала в определения й от министъра състав, поради което не са допуснати нарушения на административно производствените правила при издаването на оспорената заповед. При тези данни се налага извода на Върховния административен съд, петчленен състав при контрола за законосъобразност на оспорената заповед, че изложените от административния орган фактически основания съответстват на посочените правни норми от ЗППК, поради което заповедта е законосъобразна. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящият петчленен състав на ВАС приема, че следва обжалваното решение да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Галена Каменова Чаглар против заповед № РД-09-352 от 29.06.2009 г. на министъра на здравеопазването.