Решение № 6418 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13981/2019 г.

Решение № 6418 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13981/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Решение № 6129 от 21.10.2019 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8271 по описа за 2018 г., с което по жалба на "Eurolink E. K. INH. E. Nikova", представлявано от Е. Никова /"Eurolink E. K"/, VIN DE 210201519, е отменен Акт за регистрация (АР) по Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) № 220421701973106/11.12.2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 900/25.06.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП –София, при Централно управление (ЦУ) на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно първоинстанционният съд е тълкувал и приложил за случая легалното определение за "постоянен обект" по § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС и необосновано е приел, че адресатът на акта за регистрация няма такъв обект на територията на България. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 г. на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, под "постоянен обект" се разбира всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси(...). Установено било сключването на договори за наем с МПС на територията на България, чийто предмет бил предаван на наемателите на паркинг пред офис на "Евролинк Мениджмънт" ООД с протоколи, подписани от името на Д. Шатов, пълномощник на Е. Никова /представляваща ревизираното лице и съдружник на Шатов от 03.09.2011 г. в "Евролинк Мениджмънт" ООД/. В договорите имало клауза при прекратяване на действието на облигационната връзка автомобилите да се връщат на Шатов на посочен адрес в София. Всички тези факти, според касатора, обосновават извод, че "Eurolink E. K" има постоянен обект в България, от който извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на страната, като тази дейност притежава дълготрайност /между 2014 и 2016 г./ и структура при наличие на човешки и технически ресурси за целите на независимо предоставяне на услуги. Несъстоятелни, според касатора, са мотивите на административния съд, че не е установено дружеството да е декларирало адрес на постоянен обект в България, при положение, че то цели избягване на данъчно облагане в страната. От обстоятелството, че е удостоверено, че дружеството е местно лице на Германия, където разполага с персонал, търговска база и офис за стопанската си дейност, не следва, че то няма постоянен обект в България, от който да осъществява стопанска дейност. Необосновано съдът приел, че Д. Шатов не осъществявал търговско представителство от името на дружеството като се има предвид съдържанието на представеното нотариално заверено пълномощно. Съдът не съобразил, че не само предаването на автомобилите, а и сключването на договорите е ставало в България. Установено било извършването на независима икономическа дейност от страна на "Eurolink E. K" на територията на България от постоянен обект, с цел получаване на редовен доход от нея и за дружеството е налице задължение за регистрация при достигане на прага на облагаем оборот. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на оспорения акт за регистрация. Ответникът по касационната жалба "Eurolink E. K. INH. E. Nikova", представлявано от Е. Никова, чрез адв. В. Новева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Според ответника, първоинстанционният съд е установил и тълкувал правилно приложимото материално право. В касационната жалба се пропуска безспорното обстоятелство, че само една незначителна част от договорите за наем на дружеството са сключени в България като се смесват понятията за "място на стопанска дейност" и за "лице, установено на територията на страната и постоянен обект". Приемането на поща за немската компания на адрес на друго дружество, регистрирано в България, не обосновава извод, че на този адрес се извършва дейност от немския търговец. Дали по банкова сметка в Германия или в България се извършват плащанията по наемните договори е без значение за спорния въпрос има ли немското дружество постоянен обект в България. Безспорно всички приходи от наемането на процесните автомобили са декларирани в Германия и върху тях е определен данък. Въз основа на констатациите на самите приходни органи първоинстанционният съд обосновано е приел, че след проверка на всички посочени адреси в България, на никой от тях не е установен персонален и технически капацитет за извършване на дейност от страна на немското дружество в България. Неоснователно приходните органи поддържат, че пълномощното на Д. Шатов е такова за търговско представителство на немската компания. Неоснователно в касационната жалба се пренебрегва консенсуалния характер на процесните договори. По процесните доставки на услуги по наемане на МПС, извършени от установеното в Германия данъчно-задължено лице, данъкът е изискуем от получателите на осн. чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Иска се оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните по същество, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил цитираният АР, издаден на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС. С него, въз основа на проверка на "АТП Инвест" ЕООД, съгласно която в периода от 19.09.2013 г. до 01.02.2014 г. "Eurolink E. K. INH. E. Nikova", представлявано от Е. Никова (търговец - местно лице на Германия, със седалище и адрес на управление там), е получило 51 000 евро от "АТП Инвест" ЕООД по договори за отдаване под наем на МПС, е прието, че адресатът на процесния АР прикрива осъществяването на независима икономическа дейност по отдаване под наем на автомобили на територията на България чрез регистрираното в България и свързано с него "Евролинк Мениджмънт" ООД. Прието е, че "Eurolink E. K" е установено на територията на България, прехвърлило е границата на облагаемия оборот за задължителна регистрация и подлежи на такава регистрация. С потвърждаващото акта за регистрация Решение на ДД "ОДОП", като са обсъдени представените за първи път от "Eurolink E. K" договори за наем, анекси, приемо-предавателни протоколи, платежни нареждания, доказателства за собственост на МПС и др., е прието, че адресатът на АР разполага с "постоянен обект" в България по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС и чл. 11 от Регламент за изпълнение 282/2011 на Директивата за ДДС, от който обект извършва дейност по отдаване под наем на автомобили. Този обект се характеризира с дълготрайност и структура, адекватни по отношение на човешки ресурси и технически възможности на извършваната независима икономическа дейност, съгласно указанията в мотивите на решения на Съда на Европейските общности /сега Съда на ЕС/ по дела С- 168/84; С-265/95 и С-190/95/. Тези изводи са направени въз основа на фактически констатации, че процесните договори за отдаване под наем на автомобили в България на български дружества са подписани от името на "Eurolink E. K" от пълномощника му Д. Шатов, който е предавал на клиентите ключовете на колите на паркинг пред офиса на дружеството "Евролинк Мениджмънт" ООД, свързано с "Eurolink E. K" лице, регистрирано в България. На същия паркинг и на същия човек е следвало автомобилът да се върне след изтичате на срока на съответния договор. На основата на тези мотиви потвърдилият АР орган е приел, че доставките на услуги са облагаеми, като са неприложими чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 96, ал. 3 ЗДДС и търговецът подлежи на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. За да отмени оспорения АР, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано установеното в Германия дружество да има постоянен обект в България, от който да осъществява независима икономическа дейност. На всички посочени адреси за кореспонденция в България не се намирал такъв обект. За постоянен обект по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ДОПК не може да се приеме паркингът пред офиса на свързаното с немската компания лице "Евро Маркетинг" ЕООД, където били предавани автомобилите на клиентите и връщани след изтичане на срока на ползване. За този паркинг дори не е установено чия собственост е и на какво основание се използва по описаното предназначение. За сметка на това, удостоверено било качеството на адресата на АР на местно лице на Федерална република Германия по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Германия. Пълномощното на лицето Д. Шатов не било за търговско представителство на немската компания. Решението е правилно. Съгласно чл. 96. ал. 1 ЗДДС, в приложимата му към момента на издаване на АР редакция , всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Съгласно ал. 3 на същия нормативен текст в облагаемия оборот не се включват доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3. Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6. Легално определение на понятието "лице, установено на територията на страната" съдържа § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС, съгласно което такова е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката. За целите на прилагане на режим в Съюза и режим извън Съюза изречение второ не се прилага. В Раздел 2 на глава 3 на Директива 2006/112 /Директивата за ДДС/, в приложимата за случая редакция с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (ОВ L 044, 20.2.2008 г., стp. 11), се намират общи правила за определяне на място на изпълнение на услуги. Съгласно чл. 44 от Директивата за ДДС, мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги. Разпоредбата е транспонирана в ЗДДС с алинея 2 на чл. 21, озаглавен "Място на изпълнение при доставка на услуга". Член 21, ал. 2 гласи: Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. С Регламент за изпълнение(ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност в чл. 10 и 11 са дефинирани съответно понятията за "място на установяване на стопанска дейност" и за "постоянен обект" за целите на прилагане на чл. 44 от Директивата за ДДС. Според Регламента за изпълнение: