Определение № 2719 от 07.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1639/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Доспат – инж. Е. Радев, приподписана от адв. Тослев, срещу определение № 121 от 25.01.2024г. по адм.д. № 283/2023г. на Административен съд – Смолян, с което съдът е отхвърлил искането му за отмяна на глоба в размер от 300 лева, наложена с протоколно определение от 28.11.2023г. на основание чл. 91, ал. 2 във връзка чл. 88, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно. Излага подробно фактите по делото, като твърди, че съдът не е разгледал и съобразил обстоятелствата изложени в искането, че видно от описа на получените призовки, двете са получени на 16.11.2023г. в Община Доспат, а делото е насрочено за 28.11.2023г., като срокът за връчването им е 11 дена и не е взето в предвид, че следва да бъдат връчени 7 дена преди съдебното заседание и така срокът за връчване се явява 4 дена. Прави възражение, че е неправилно заключението на съда относно приложението на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК и счита, че нормата регламентира, че връчването на призовките следва да бъде извършена в едномесечен срок. Релевиран е и довод, че призовката на Община Доспат е връчена на 23.11.2023г. и е изпратена по пощата до съда, а призовката на главния архитект на Община Доспат е връчена на 29.11.2023г., като съдът не е съобразил изложеното обстоятелство, че главният архитект е на граждански договор в Общината, не е с постоянен и настоящ адрес в нея и я посещава в предварително определени и съгласувани дати и не е възможно същият да бъде намерен за връчване на адрес. Направено е и оплакване, че съдът в протоколното определение от 28.11.2023г. не се е мотивирал, защо е наложил максимума на размера на глобата. Изтъква, че едва с определение 121 от 25.01.2024г. се излагат мотиви и че според съдът такова забавяне е имало и по други дела, но без да се посочват номерата им. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С протоколно определение № 512 от 13.11.2023г. административния съд е насрочил производството по адм. дело № 283/2023г. в открито съдебно заседание на 28.11.2023г. с призоваване на страните. На същата дата на кмета на Община Доспат са изпратени призовки за връчване за ответника главен архитект на Община Доспат и на Община Доспат, като заинтересована страна представлявана от самия кмет. На датата на съдебното заседание, съдът не е дал ход на делото поради нередовна призоваване на ответника главен архитект на Община Доспат и на заинтересованата страна Община Доспат. С постановеното протоколно определение от 28.11.2023г., съдът е наложил глоба на кмета на Община Доспат в размер на 300 (триста) лева. Посочил е като правно основание разпоредбите на чл. 88, ал. 1 и 2 и чл. 91, ал. 2 от ГПК, приложими съгласно чл. 144 от АПК, и е изложил мотиви, че в случая нередовното призоваване е станало причина за отлагане на делото. С молба с вх. № 3794 от 12.12.2023г. кметът е поискал да бъде отменена наложената му глоба. С обжалваното в настоящото производство определение, съдът е отхвърлил искането за отмяна на глобата с мотиви, че не са налице основания за отмяната й, че същата не е прекомерна и че кметът не сочи уважителни причини за невръщането на призовката на Община Доспат, а по отношение на изложените такива относно невръчването на призовката на главния архитект на общината ги приема за неоснователни. Постановено е още, че това поведение на молителя носи като последица забавяне на цялото производство по делото. Определението е неправилно. Неправилно съдът е преценил, че са налице регламентираните в чл. 88, ал. 1 и 2 от ГПК предпоставки за налагане на глоба на лице връчител на книжа, което не е връчило своевременно призовката за насроченото на 28.11.2023г. открито съдебно заседание. Съгласно цитираната разпоредба съдът налага глоба на връчител, който е връчил неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването или не е върнал своевременно в съда разписката за връчването или който не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването. А според алинея втора съдът налага глоба на ръководителя на канцеларията, когато в работно време в канцеларията на държавното учреждение или общината не се намери лице, което да приеме съобщението. В глава шеста от ГПК в чл. 42, ал. 1 е уредена фигурата на връчителя, съгласно която връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството. С определение № 512 от 13.11.2023г. с което са конституирани страните и е дадено указание те да се призоват за съдебното заседание на 28.11.2023г. не се съдържат конкретни, подробни и ясни указания относно задължението на кмета на Община Доспат да връчи призовките за заседанието. Разпореждането е общо и не е адресирано до конкретно физическо лице - служител от общинската администрация или кмета, като предназначението на това разпореждане не е да вмени задължения на конкретно физическо лице, свързани с разглеждането на делото, а да укаже, че следва да се призоват страните, като дори не е указан начина, по който следва да се връчат призовките, по смисъла на чл. 42, ал.1, от ГПК. Указанието съдържащо се в определението нито е адресирано, нито има данни да е връчено на кмета на Община Доспат, за да може да се приеме, че на него са вменени определени процесуални задължения, за неизпълнението на които той следва да отговаря. Ето защо, дори да се приеме, че за неизпълнението на това определение може да бъде наложена глоба, то тази глоба не може да бъде налагана на кмета на общината, а на съответното длъжностно лице, което отговаря за разпределението на постъпващите в общината документи по отделни служби и служители, респ. лицето, което отговаря за връчването. Кметът на Общината няма качеството на връчител по чл. 88, ал. 1 и 2 от ГПК, съответно да е адресат на отговорността по посочената разпоредба за невръчването на призовките до ответника и до заинтересованата страна. За да бъде наложена глобата, следва указанието да има точен адресат, комуто са вменени конкретни задължения. В указанията от 13.11.2023г. не е посочен и изричен срок, в който те трябва да бъдат изпълнени. Не е даден никакъв времеви период за реализирането им. Така не става ясно от кой момент нататък, ще се приеме, че процесуалните задължения не са осъществени и за това е налице забава, за която да се носи отговорност и да се наложи дисциплиниращата мярка глоба. Неуказването на конкретен и ясен срок за изпълнение оставя в задълженото лице заблуда и впечатление, че не се бърза, че има време и, че липсва елемент на спешност. От описа на получените в Община Доспат призовки се вижда, че те са получени в общинската администрация на 16.11.23г. Трябва да се отбележи и че срокът за изпълнение наистина е бил не – голям, а ограничен. На 13.11.2023г. са дадени указанията за 28.11.2023г., а те са достигнали до адресата на 16 – ти. Предвид краткият срок за изпълнение, определено може да се направи извод, че той е бил недостатъчен. Всеки срок, който законодателят е предоставил на преценката на съда трябва да бъде съобразен с характера на възложеното на страната процесуално действие, с неговия обем, с необходимото за нормалното му извършване време. Такова съобразяване и преценка не са извършени от съда. В случая е видно, че призовката на кмета на Община Доспат е връчена още на 21.11.2023г., но по делото не става ясно защо и по чия вина отрязъкът за връчването не е върнат в съда и не е приложен по делото. Дали забавянето е в пощата не се установява, но определено е видно, че от кмета са предприети своевременни мерки за изпълнение на процесуалното задължение още на 21.11.2023г. Основателни са възраженията в частната жалба, че съдът не е съобразил изложеното обстоятелство, че главният архитект е на граждански договор в Общината, не е с постоянен и настоящ адрес в нея и я посещава в предварително определени и съгласувани дати и не е възможно същият да бъде намерен за връчване на адрес. Безспорно се установява по делото, че призовката на ответника е връчена при първата подходяща възможност. В конкретната хипотеза са налице уважителни причини довели до забавяне на връчването на призовката, които е следвало да бъдат съобразени от решаващия съд. Основателно е и оплакването, че съдът в протоколното определение от 28.11.2023г. не се е мотивирал, защо е наложил максимума на размера на глобата, като се изтъква, че едва с определение 121 от 25.01.2024г. се излагат мотиви. Действително в горепосочения съдебен акт не се съдържат мотиви относно размера на наложената глоба, не става ясно поради какви причини и как е определен той. В протоколното определение от откритото заседание единствено относно размера на наложената санкция е посочена нормата на чл. 91, ал. 2 от ГПК и констатацията, че в случая нередовното призоваване е станало причина за отлагане на делото. Според чл. 91, ал. 1 глобата за нарушения по чл. 85 - 90 е в размер от 50 до 300 лв., а съгласно ал. 2 за нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв. Не става ясно защо съдът е решил да наложи глобата по ал. 2 вместо по ал. 1, тъй като в случая е посочено нарушение по чл. 88, ал. 1 и 2 предполагащ приложение на чл. 91, ал.1 от ГПК. В тази връзка съдът е допуснал смесване на съставите, тъй като глоба за нарушение по чл. 88 ал. 1 и 2 ГПК, може да се наложи на основание чл. 91 ал. 1 ГПК, но не и на основание чл. 91 ал. 2 ГПК. По изложените съображения оспореното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя определението за налагане на глобата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение