Определение № 3467 от 01.07.2025 г. на ВКС по д. № 1221/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. Ш., чрез адв. Ц. М., срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д. №1361/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, постановено по спор между касатора и А. – М. Г. с пр. осн. чл.127 СК, упражняването на родителските права за малолетното дете на страните В. Ш. /род. през 2020 г./ е предоставено на майката, при която е постановено да живее детето; бащата е осъден да му заплаща месечна издръжка от 269 лв. чрез неговата майка и законен представител и му е определен разширен режим на лични отношения с детето. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Поставя два обобщени правни въпроса: за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живее детето; за задължението на въззивния съд да обсъди по свое убеждение доказателствата и доводите на страните. Намира, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС, по тях има противоречива практика / която обаче касаторът не сочи/ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания за допускане на обжалването според касатора са налице и по по –конкретните / свързани с настоящия спор/ правни въпроси: 1. Налице ли е незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречието му с ППВС №1/74 г. и задължен ли е съдът да направи комплексна преценка на всички обстоятелства от значение за определяне кому да бъдат предоставени родителските права? 2. При извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критерия на чл.59, ал.4 СК и пар.1, т.5 ДР ЗЗДт., той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка и в частност желанията и чувствата на детето, макар и те да са споделени само на индивидуална среща с вещото лице – психиатър? 3. Следва ли съдът да предостави упражняването на родителските права на майката, обосновавайки своето решение само с един от всички критерии, изброени в ППВС №1/74 – възрастта на детето? И винаги ли, когато детето е в ниска възраст, би следвало да бъде предоставено на майката, без оглед на останалите факти и обстоятелства, които са събрани като / установени от/ доказателства по делото? По допускане на обжалването ВКС намира следното: В засегнатата с въпросите част от решението за предоставяне на упражняването на родителските права и определяне на местоживеенето на детето въззивният съд е приел, че и двамата родители имат потенциал да възпитават детето, да полагат адекватни грижи за него и имат желанието да го правят. Психиатричната експертиза е установила, че няма данни за психично заболяване на всеки от тях. Детето е емоционално привързано и към двамата си родители и ги обича. И двамата родители могат да разчитат на помощта на своите майки при отглеждането на детето. Проблем в случая, според въззивния съд, са влошените и антагонистични отношения на родителите, в които детето е разменна монета и това безспорно може да му донесе тревожност, страх и негативни емоции. Макар детето към момента да е спокойно, силното влошаване на връзката на двамата родители, сочи на налични индиции за начална форма на синдром на родителско отчуждение. Основание за това дава поведението и на двамата родители. Категорично с психиатричната експертиза са опровергани твърденията на бащата, че майката страда от психично заболяване и склонност към суицид. Характеровите особености, емоционалността и темпераментът на майката водят до поведение, което буди недоумение с употребата на груби и нецензурни изрази по отношение на детето, като тя явно не може да разбере, че на тази възраст то не разбира и не разсъждава като възрастен човек. Това й поведение е проява на ниска степен на интелигентност, недопустимо е и тя трябва да го коригира. От друга страна, според в.л. – психиатър, тези й действия са зов за помощ към бащата. Той обаче, вместо да обърне внимание на поведението на майката и да предприеме действия за отстраняване на негативните й постъпки, е бездействал, събирайки доказателства за представяне пред съда. Макар майката да е с различен манталитет, възпитание и характер, това според съда не означава, че е непригодна да упражнява родителските права. Спрямо майката е постановено влязло в сила решение по ЗЗДН, с което е задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо детето. Това обаче, при недостатъчните качества и на бащата, не изключва да й се предоставят за упражняване родителските права. В конкретния случай, с оглед интересите на детето – стабилността и равновесието в неговата емоционално и психическо състояние, промяната в установеното положение / живее с майка си/ би му се отразила негативно и по –скоро би му нанесла вреда, а не укрепване на връзката с бащата. Родителите следва да положат усилия да подобрят отношенията и общуването помежду си и да постигнат съгласие относно отглеждането и възпитанието на детето. Детето следва да расте и се развива с грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители, възможно най-близко до семейната среда. По тези съображения въззивният съд е предоставил упражняването на родителските права на майката, при която да живее детето. При данните по делото не са налице основания за допускане на обжалването. Въззивният съд е установил и обсъдил обстоятелствата, които са от значение за интереса на детето: съхраненият родителски капацитет на всеки от родителите, обичта към детето, познаването на нуждите и интересите му от всеки от тях; показаните от детето близост, доверие, сигурност и спокойствие с всеки от родителите, емоционалната му топлота, доверителната връзка и привързаността му и към двамата. Няма данни за нарушена родителска годност и на двамата родители, въпреки изявената емоционална лабилност при майката. Детето не се страхува от нея. Така първият обобщен и първият и вторият конкретни въпроси не са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС – ППНС №1/74 г., р. по гр.д. №327/18 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №6073/13 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1325/10 г. на трето г.о., р. по гр.д. №2202/15 г. на четвърто г.о. Извършена е съвкупна преценка на конкретните обстоятелства на случая за установяване на най- добрия интерес на детето при предоставяне на родителските права за упражняване. Последният от конкретните въпроси не съответства на изводите на въззивния съд, основани на преценка на всички обстоятелства по делото, без да се акцентира на възрастта или полът на детето. Затова въпросът не обосновава общото основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. По въпросите не е установена противоречива практика на ВКС – напротив, цитираната задължителна и по чл.290 ГПК практика е последователна, взаимно допълваща се и непротиворечива. Застъпването на въпросите в многобройна практика на ВКС, част от която е приложил и касаторът, изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. На сборното основание по чл.280, ал.2 ГПК касаторът се позовава само формално, без да е конкретно посочено и обосновано никое от съдържащите се в него три основания – вероятна нищожност, вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват. Въззивното решение не следва да се допуска до обжалване, а на ответницита по жалба - да се присъдят посканите с отговора на касационната жалба разноски за адв. възнаграждение в размер на 2000 лв., чието извършване е удостоверено с приложения договор за правна помощ. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.