Определение № 536 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Б. от [населено място] срещу решение № 162 от 30.07.2010 год., постановено по гр.д. № 283/2010 год. на Окръжен съд [населено място], с което след като е отменено решение № 211 от 19.04.2010 год. по гр.д. № 4171/2009 год. на Сливенския районен съд ,е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от Т. А. Б. против М. Д. Д. иск за промяна на родителските права по отношение на малолетното дете П. Т. Б. като неоснователен и недоказан. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което упражняването на родителските права върху детето П. Т. Б. да се предостави на бащата, като на майката се определи подходящ режим на виждане с детето, както и да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 70 лв. месечно. Ответницата по жалбата М. Д. Д. от [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване така и основателността на жалбата по същество в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване, следва да се изпълнени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в разпоредбата на чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Съгласно т.1 на ТР №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, съдът може само да уточни или конкретизира правния въпрос, но не и служебно да го извежда.На следващо място касаторът следва да посочи и обоснове наличието на една или няколко от специалните хипотези на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, въвеждащи допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване. В случая като материално правен въпрос може да бъде уточнен този относно въпросите и обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени от въззивният съд при решаване на спора по чл. 106,ал.5 СК / отм./ за промяна в упражняването на родителските права и мерките относно тяхното упражняване. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №1 от 12.11.1074 год. по гр.д. № 3/74 на което касаторът се позовава. С оглед на това налице е основание за допустимост на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВС и ВКС / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК /. Мотивиран от горното, върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.