Определение № 6201 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 150 от 15.01.2024 г. по к.адм.д. № 4/2024 г по описа на Административен съд Русе, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд - Хасково. Излага доводи за допустимост на частната жалба. Счита, че не е налице законово основание за спиране производството по делото. Констатацията, че в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС, не е достатъчна, следва да се изследват всички релевантни факти по делото. Сочи, че предметът на настоящия спор е изцяло незаплатена такса, докато по делото по което е отправено преюдициално запитване е за частично незаплатена пътна такса, т.е. е налице различна фактическа обстановка. Ответната страна не е взела становище. С определение № 6069 от17.05.2024 г. по адм.д. № 4498/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, е отменено определение № 2996 от 12.03.2024 г. по адм.д. № 2555/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената жалба и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да спре производството по делото административният съд е приел, че отговора по преюдициалното запитване има значение за решаването на правния спор, тъй като с електронен фиш № 8504545424, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура", на "Лотус Ойл Трейд, ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Плевен, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 500 лева, изразяващо се в управление на товарен автомобил в обхвата на платената пътна мрежа без да е била изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като в същото време е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 150 лева. Определението е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. В производството пред Административен съд – Русе следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд – Русе относно законосъобразността на Електронен фиш на АПИ. С него е наложена имуществена санкция в размер на 2 500, лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, осъществено чрез незаплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Според текста на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер на 2500 лева. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Административен съд - Русе е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение