Определение № 2047 от 21.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 929/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Институт по механика при Българска академия на науките (БАН) срещу: 1. Определение № 7531/29.09.2022г., постановено по адм. д. № 3641/2022г. от Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Института по механика при БАН, срещу решение по т. 5.10 по Протокол № 10/21.01.2022г. на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ (ИС, ФНИ и ли Фонда) към Министерство на образованието и науката и е прекратено производството по делото; 2. Определение № 4738/05.06.2023г., постановено по адм. д. № 3641/2022г. от АССГ, с което е допълнено Определение № 7531/29.09.2022г., като Института по механика при БАН е осъден да заплати на Фонд „Научни изследвания“ към МОН разноски по делото в размер на 500 лв. Направено е оплакване за неправилност на съдебните актове и е поискано да бъдат отменени с връщането на жалбата за продължаване на съдопроизводствените действия и оставяне без уважение искането за присъждане на разноски от Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Ответната страна- Изпълнителният съвет на Фонд „Научни изследвания“, чрез адв. Андреева представя писмено становище по частната жалба на института срещу Определение № 4738/05.06.2023г., постановено по адм. д. № 3641/2022г. от АССГ, в което я оспорва като неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваните съдебни актове, приема следното: По частната жалба на Институт по механика при Българска академия на науките (БАН) срещу: 1. Определение № 7531/29.09.2022г., постановено по адм. д. № 3641/2022г. от Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Института по механика при БАН, срещу решение по т. 5.10 по Протокол № 10/21.01.2022г. на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ (ИС, ФНИ и ли Фонда) към Министерство на образованието и науката и е прекратено производството по делото. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд установява, че Институтът по механика е бенефициер по договор № ДФНИ-Б02/25 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за финансиране на на научноизследоватлески проект с вх. № ФНИ-Б-02/251. С решение по т. 3.3 по Протокол № 5/05.11.2021г. Изпълнителният съвет на Фонд „Научни изследвания“ приема за възстановяване на Фонда (след корекция) на сума в размер на 17584,05лв. по договор ДФНИ-Б02/25 от 2014г. в съответствие с доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Установено е по делото, че по повод на възражение на директора на базовата организация срещу това решение, Изпълнителният съвет на Фонда приема решение по т. 5.10 по Протокол № 10/21.01.2022г., с което не приема възражението на директора на Институт по механика при БАН по договор ДФНИ-Б02/25 от 2014г., като възлага на служител да изготви справка за договорите от конкурса от 2014г. При тази фактическа обстановка административният съд приема, че решението по т. 5.10 по Протокол № 10/21.01.2022г. на Изпълнителния съвет на Фонда не съдържа властническо волеизявление и с него не се създават права и задължения за жалбоподателя, не се засягат непосредствено негови права и законни интереси, като посочва, че актът който евентуално засяга правната сфера на жалбоподателя е предходното решение по т. 3.3 по Протокол № 5/05.11.2021г., с което е прието, че институтът дължи възстановяване на посочените в решението суми. Обжалваното решение според първоинстанционния съд е част от процедурата по произнасяне на крайния акт, с който се разпорежда възстановяване на сумите по договор ДФНИ-Б02/25 от 2014г. Постановеното от административния съд определение е правилно. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК, на обжалване пред съда подлежат индивидуалните административни актове, включително отказите да се издадат такива актове. Правилно е приетото в обжалваното определение, че оспореното решение по т. 5.10 по Протокол № 10/21.01.2022г., с което не е прието възражението на директора на Институт по механика при БАН по договор ДФНИ-Б02/25 от 2014г., и е възложено на служител да изготви справка за договорите от конкурса от 2014г. не обективира признаците на индивидуален административен акт по смисъл на чл. 21 АПК и няма правни последици за жалбоподателя. Поради това постановеното от административния съд определение, с което жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Институт по механика при Българска академия на науките (БАН) срещу Определение № 4738/05.06.2023г., постановено по адм. д. № 3641/2022г. от АССГ, с което е допълнено Определение № 7531/29.09.2022г., като Института по механика при БАН е осъден да заплати на Фонд „Научни изследвания“ към МОН разноски по делото в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд се позовава на изложените съображения в Определение № 7531/29.09.2022г., постановено по адм. д. № 3641/2022г. от Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Института по механика при БАН, срещу решение по т. 5.10 по Протокол № 10/21.01.2022г. на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ (ИС, ФНИ и ли Фонда) към Министерство на образованието и науката и е прекратено производството по делото, като приема, че ответникът не дава повод за завеждане на делото и му присъжда разноски в размер на 500 лв. след уважаване на възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Опрределението е правилно. Съдът прилага правилно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК съгласно която когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В разглеждания случай ответникът не дава повод за завеждане на делото пред АССГ по жалбата на ИМ при БАН срещу решение по т. 5.10 по Протокол № 10/21.01.2022г. на ИС на ФНИ, поради което правилно съдът присъжда поисканите от ответната страна разноски. Обоснован и в съответствие с представените по делото доказателства (договор за правно съдействие и осъществяване на процесуално представителство и извлечение от сметка от 09.05.2022г.) е и изводът на съда за своевременно подаденото искане за присъждане на разноските и доказване на размера им. По изложените съображения обжалваното Определение № 4738/05.06.2023г., постановено по адм. д. № 3641/2022г. от АССГ следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, пето отделение