Решение № 4479 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приложими на основание чл. 216, ал. 7 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба от Камарата на архитектите в България, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Е. Ушакова, срещу решение 24 от 16.01.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-1014/2024 г., с което е оставена без уважение жалбата на Камарата срещу решение F576646 от 04 октомври 2024г. на заместник - кмета на Община Пловдив за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: ИНЖЕНЕРИНГ (ПРОЕКТИРАНЕ, АВТОРСКИ НАДЗОР И СМР) ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА обект: Изграждане на нова сграда на СУ СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ - гр. Пловдив, в УПИIV-514.2000, гр. Пловдив, ПИ 56784.514.2000 по КККР на гр .Пловдив , по Програма - Изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция детски ясли, детски градини и училища 2024 - 2027, Модул 2 Държавни и общински училища - изграждане на нови сгради, както и пристрояване, надстрояване и реконструкция на съществуващи , Дейност 1 - изграждане на нови сгради за училища, финансирана от МОН и е оставено е без уважение искането на Камара на архитектите в България за възлагане на направените в производството разноски. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване решение по същество, с което да бъде отменен като незаконосъобразен оспореният акт на възложителя. Претендира присъждане на направените разноски за производството пред ВАС, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът заместник-кмета на Община Пловдив, в представено по делото чрез пълномощника главен юрисконсулт М. Кехайова писмено становище, поддържа неоснователността на касационната жалба по подборно развити съображения. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оперативната самостоятелност на възложителите е ограничена от разпоредбата на чл. 2 ал. 2 ЗОП, като избраният от възложителя подход за окрупняване на предмета на обществената поръчка на различни по вид дейности за възлагане нарушава принципите по чл. 2, ал. 1 ЗОП. Не споделя извода на КЗК, че възложителят е доказал законосъобразността на правните си действия, поради което предлага решението на Комисията да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока, установен в чл. 216, ал.1 ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване от Камарата на архитектите в България срещу Решение F576646 от 04 октомври 2024г. на заместник - кмета на Община Пловдив за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: ИНЖЕНЕРИНГ (ПРОЕКТИРАНЕ, АВТОРСКИ НАДЗОР И СМР) ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА обект: Изграждане на нова сграда на СУ СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ - гр. Пловдив, в УПИ IV-5,14.2000, гр. Пловдив, ПИ 56784.514.2000 по КККР на гр.Пловдив , по Програма Изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2024 - 2027, Модул 2 Държавни и общински училища - изграждане на нови' сгради, както и пристрояване, надстрояване и реконструкция на съществуващи , Дейност 1 - изграждане на нови сгради за училища, финансирана от МОН, системен номер в ЦАИС ЕОП 00267-2024-0107. С обжалваното в настоящото производство решение Комисията за защита на конкуренцията е оставила жалбата без уважение. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения акт на възложителя, Комисията е приела за неоснователни доводите на Камарата, с които оспорва предприетото от възложителя възлагане на строителство на етапа на прединвестиционно проучване за обекта. По съображения изведени от разпоредбите на чл. 138 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 6 от Наредба 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти /Наредба 4/2001 г./ КЗК е приела, че не се установява задължение прединвестиционно проучване да се възложи преди изпълнение на проектирането и строителството. Счетено е за невярно и необосновано твърдението на жалбоподателя, че прочуването не е част от инвестиционния проект, в подкрепа на което е цитиран текста на § 1 от ДР на Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, в частност буква "а , в която са включени дейности по извършването на предварителни /прединвестиционни/ и обемно-устройствени проучвания, наред със същинското изготвяне на инвестиционните проекти. Като несъстоятелно е преценено възражението, че е налице липса на яснота относно инвестицията на възложителя - кое, какво и как ще се изгражда, поради което предпроектното проучване е следвало да се възложи с отделен договор по ЗОП и на база получени резултати да се пристъпи към възлагане на проектирането. Според КЗК в техническата спецификация е строго дефиниран обхватът и съдържанието на проектната задача, функционална схема за целия комплекс на гимназия и благоустрояване на прилежащите дворни и зелени площи, съобразено със схемите за транспортно-комуникационната и инженерната инфраструктура. Обобщено е, че нито ЗУТ, нито Наредба 4/2001 г. вменяват каквото и да било задължение за възложителя първо да възлага изготвяне на прединвестиционно и обемно-устройствено проучване и едва след това да възлага самото проектиране, а в настоящия случай със заданието за проектиране е одобрена достатъчно ясна концепция за обекта, изготвена е и достатъчно подробна техническа спецификация, от която е видно какво следва да бъде проектирано и построено. Комисията е приела за необосновано и неотносимо към законосъобразността на обжалвания административен акт възражението, че избраният от възложителя подход за окрупняването в предмета на обществената поръчка на различни по вид дейности за възлагане нарушава принципите по чл. 2, ал. 1 ЗОП. В тази връзка е посочила, че прединвестиционното проучване е част от процеса на проектиране, а обхватът и съдържанието на идейния проект съгласно спецификацията е достатъчен за ползването му за издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 142, ал. 2 ЗУТ и изпълнението на строеж, при съобразяване на издадената за обекта виза за проектиране; че строителството на сгради, от друга страна, се предхожда от сложен творчески процес на проучване и проектиране, който, като краен продукт, представлява подробна документация на една хипотеза, доказваща с текстови материали, чертежи и модели, точната представа за визията и начина за изграждане на строежа. Според КЗК самият инженеринг е законово уреден в чл. 3, ал. 1 т. 1 ЗОП, като прилагането му позволява концентриране на отговорностите, съкратени срокове за изпълнение, генериране на икономии по окончателната стойност на проекта, редуциране на административните утежнения. Изрично е посочено, че в документацията за обществената поръчка, както и утвърдените с нея образци и приложения, са разписани подробно, ясно и еднозначно изискванията към бъдещия строеж, на неговата архитектура и конструкция, ОВК, Енергийна ефективност, ВиК, Електрически инсталации и т.н., посочени са конкретни изисквания към функционалности и подходи, дадено е примерно архитектурнопланировъчно решение за класна стая, описани са подробно дейностите, които следва да бъдат включени в проекта и специфичните изисквания на възложителя по отношение на тяхното изпълнение. Обсъдена е липсата на неяснота относно изходните данни от предпроектното проучване. На следващо място КЗК е приела, че при съобразяване на чл. 46, ал. 1, изр. първо ЗОП възложителят се е възползвал от предоставената му от закона оперативна самостоятелност да не раздели обществената поръчка на обособени позиции, като надлежно е изложил причините, които мотивират това му решение по целесъобразност /т. 11 от документацията за участие/. Според органа по преразглеждането в случая изискването за излагане на мотиви, свързани с невъзможността за разделяне на поръчката на обособени позиции, е спазено, тъй като формулираното от възложителя изложение е свързано с предмета на поръчката, с нейната специфика, сложност за изпълнение и характерни изисквания. Взети са предвид специфичния предмет на поръчката, законово регламентираната възможност на чл. 3, ал. 1 т. 1 ЗОП проектиране и строителство да се възложат в рамките на една процедура, като са изложени и съображения, че разделянето на изпълнението на инженеринг на един обект на обособени позиции е нецелесъобразно, тъй като предполага наличие на два успоредно действащи договора за проектиране и авторски надзор, от една страна, и строителство, от друга, което не само би оскъпило инвестицията и би удължило времево нейното изпълнение, но и би създала една несигурност у строителя относно съдържанието на бъдещия инвестиционен проект и заложената в него стойност на СМР. Като неверни и необосновани са преценени твърденията на жалбоподателя за възможностите на възложителя да получи варианти и избере най-подходящата концепция за обекта. В тази връзка КЗК е приела, че никъде в техническата спецификация /нито при извършване на предпроектното проучване или идейния проект или техническия проект/ възложителят не е поставил такова изискване към бъдещия изпълнител. Обсъдено е, че в документацията и приложенията към нея са посочени конкретни изисквания към функционалната схема за целия комплекс на гимназия благоустрояване на прилежащите дворни и зелени площи /т. 6.1 от спецификацията/, включени в проекта, и специфичните изисквания на възложителя по отношение на тяхното изпълнение. Дадено е подробно описание на структурата на бъдещата сграда на СУ СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ , а в документацията и приложенията към нея изчерпателно е очертана проектанта задача, респективно предметът на обществената поръчка. Едновременно с това в документацията и обявлението за поръчка не допусната възможност за представяне на варианти в офертата. Следващата основна група възражения на жалбоподателя са били срещу заложените от възложителя към участниците критерии за подбор. Според КЗК поставените от възложителя изисквания за опит в проектирането и строителството на участниците са съобразени с нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. б ЗОП и касаят опит в дейности, с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката. Непоставянето на изискване за опит в прединвестиционното и обемно-пространствено проучване не опровергава този извод и по никакъв начин не налага извод за порок в документацията, защото именно на възложителите на обществените поръчки е предоставено право сами да преценяват своите нужди и потребности, както и начина, по който те могат да бъдат задоволени в най-голяма степен, като се съобразяващ с принципите, залегнали в чл. 2 от ЗОП. Според КЗК изискването участникът да е вписан в Централния регистър на Камарата на строителите за изпълнение на строежи от групата и категорията, в която попадат обекта на поръчката - I-ва група, втора категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, буква д ЗУТ или да притежава регистрация в аналогичен професионален или търговски регистър в държавата, в която е установен, е съобразено с предмета на поръчката и напълно отговарящо на изискванията на чл. 59 и чл. 60 ЗОП. Акцентирано е на обстоятелството, че до участие в процедура логично се допускат лица, които имат възможност да осъществят пълния предмет на дейности, включени в предмета на поръчката, а не само отделни негови части, а формата, чрез която ще подават оферта участниците, е изцяло по техен избор, но при спазване изискването на възложителя тези участници да могат да изпълнят целия предмет на поръчката. Комисията е приела, че не е налице ограничение спрямо стопанските субекти - проектанти да участват в процедурата, в подкрепа на който извод е цитирала техническата спецификация и изискването всички части от проекта да бъдат изработени от проектант с придобита пълна проектантска правоспособен по частта, което е в съответствие с цитираните от жалбоподателя нормативни изисквания, вкл. относно необходимата правоспособност, като още на етап подбор - при поставяне на критериите за подбор се изисква да се посочат съответните лица - проектанти за отделните части. Според КЗК критерият за икономическо и финансово състояние, в частност за изискуемия оборот, също е заложен в съответствие на нормата на чл. 61, ал.1 ЗОП. Изискването за икономическо и финансово състояние е оправдано от предмета на обществената поръчка, пропорционално е на този предмет като прогнозна стойност и отговаря на останалите изисквания на закона, поради което не може да се квалифицира като ограничително. На свой ред нормата на чл. 61, ал. 7 ЗОП императивно задължава възложителя да включи такъв критерий за подбор, когато обществената поръчка е на стойност над 5 000 000 лева за строителство, което е приложимо в настоящия случай. На следващо място, за неоснователни са счетени всички доводи на жалбоподателя за неяснота в обхвата на възлагане поради противоречие между документацията за участие, от една страна, и техническата спецификация, образците на техническо и ценово предложения и проекта на договор, от друга. КЗК е приела, че в документацията за участие и всички приложения към нея /техническа спецификация, техническо и ценово предложение/ възложителят ясно е посочил обема и обхвата на обществената поръчка - проектиране /прединвестиционно проучване, идеен и технически проект/, СМР и упражняване на авторски надзор. При спазване на разпоредбата на чл. 114 ЗОП, възложителят е посочил, че ще възложи изпълнението на проектирането, СМР за 1-ви етап - Учебна зона и упражняването на авторския надзор за етап 1; изрично в раздел I, т. 4 от документацията възложителят е посочил, че Дейност 3 ще бъде възложена до размера на осигуреното финансиране при съобразяване на етапностга, заложена в техническата спецификация - т. 6.2. и т. 6.3, т.е. финансирането ще се осигурява поетапно по време на изпълнението на договора. КЗК се мотивирала защо не приема доводите, че заложените от възложителя в документацията основания за отстраняване на Техническото предложение на участниците не съответстват на предварително обявените условия, тъй като процедурата е за инженеринг и е практически невъзможно участниците да конкретизират в указаната степен взаимовръзката между отделните дейности (вкл. и СМР), тъй като е необходимо, първо, да има изготвен инвестиционен проект. Позовала се е на разпоредбите на чл. 39, ал.З, т.1 от ППЗОП във вр с чл. 101, ал.3 ЗОП, както и одобрената документация, в която са разписани ясни изисквания към Техническите предложения на участниците. Според Комисията в настоящия случай възложителят е изискал от участниците да изложат своето конкретно виждане за цялостното изпълнение на предмета на поръчката, вкл. начина на изпълнение на нейните дейности, етапи и компоненти, както и тяхната взаимовръзка, което е от значение за точното и качествено изпълнение на дейностите, включени в предмета на поръчката. По отношение на изискванията към линейния график е посочено, че на участниците е предоставена свобода при изготвянето на този прогнозен график, съобразно конкретното виждане на участника за организацията и изпълнението на поръчката, а в същото време, на възложителя се предоставя информация за възможностите на участниците да изпълнят реално дейностите в оферираните срокове. Подробно са обсъдени и отхвърлени всички възражения на оспорващия досежно методиката за оценка. КЗК е приела, че съгласно утвърдената от възложителя методика за оценка, с минималния брой от 5 точки се оценява техническо предложение, което съдържа всички минимални изисквания, определени от възложителя в одобрената от него Документация за провеждане на настоящата поръчка, посочени като условие за допустимост на техническото предложение. Допълнително се точкува наличието на така наречените "надграждащи елементи", които представляват допълнителни критерии, които възложителят въвежда с оглед оценяване качеството на подадените оферти и чието наличие не е задължително, а е оставено на преценката на участниците. Присъждането на точките по въпросните елементи е обособено в още три скали, съответно с 10 т., 20 т. и 35 т., което следва да се приеме за постепенно, разумно и обосновано увеличение на точките по този показател, в зависимост от наличието в техническото предложение на определени надграждащи елементи, заложени от възложителя в методиката. Според КЗК възложителят не е предвидил само 5 точки или само 35 точки, за да се твърди наличие на небалансираност, тъй като се присъждат съответно 5, 10, 20 или 35 точки при съответно дефинирано посочване на определени елементи/условия, което е наложило извода, че скалата за оценяване на офертите е напълно балансирана и в съответствие с приложимите законови разпоредби, касаещи методиката за оценка. Обсъдено е, че всеки от надграждащите елементи е пряко свързан с предмета на поръчката, предпоставен от конкретно формулираните дейности, подлежащи на изпълнение в резултат от възлагане на обществената поръчка. Заложените надграждащите елементи са относими към качеството на крайните резултати, доколкото по отношение на тях е поставено условие за повишаване качеството на изпълнение и на постигнатите резултати. На последно място са били подробно разгледани всички възражения на жалбоподателя, касаещи клаузите на проектодоговора. КЗК е счела, че за възложителя не е налице задължение да предвиди авансово плащане по договора, като неговата липса нито ограничава конкуренцията, нито дава необосновано предимство или необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществените поръчки, тъй като този договор се прилага по еднакъв начин спрямо всички участници в обществената поръчка. За неоснователен е счетен довода за неравно третиране на изпълнителите на отделните дейности, доколкото в проекта на договор по никакъв начин не се засяга баланса на интересите на страните по него и е спазена разпоредбата на чл. 303а, ал. 2 от Търговския закон, съгласно която когато задълженото лице за заплащане на парична сума е публичен възложител, срокът за изпълнение на парично задължение е не повече от 30 дни /според чл. 4 от проектодоговора предвидените срокове на различните плащания са в срок от/до 30 календарни дни/. Според КЗК клаузата за прекратяване при условията на чл. 114 ЗОП е законосъобразна, предвид обстоятелството, че в раздел I. ОСНОВНИ ДАННИ ЗА ОБЩЕСТВЕНАТА ПОРЪЧКА, точка 4. ФИНАНСИРАНЕ на одобрената документация изрично е посочено, че към момента на обявяване на процедурата е осигурено частично финансиране. Записано е, че към момента на обявяване на процедурата възложителят разполага с пълно финансиране за изпълнение на Дейност 1 и Дейност 2. За Дейност 3 е осигурено частично финансиране в размер на 10 794 464, 36 лева без ДДС. Изпълнението на договора ще започне с изпълнение на Дейност 1. Дейност 3 ще бъде възложена до размера на осигуреното финансиране при съобразяване на етапността, заложена в техническата спецификация. Дейност 2 ще бъде възложена съобразно начина на възлагане на Дейност 3. При спазване на нормативните изисквания и конкретните особености, свързани с финансирането на дейностите по поръчката, в разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от проекта на договора е предвидено, че договорът се прекратява при условията на чл. 114 от ЗОП в частта за неосигуреното финансиране. Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение направеното с писмени бележки вх. към КЗК-1014/24 г от 15.01.2025 г. доказателствено искане за допускане на техническа експертиза по съображения, че в хода на осъщественото проучване е събран относимият за разрешаване на спора и очертан от изложените в жалбата твърдения, доказателствен материал. КЗК е отчела, че експертиза е поискана извън определените в нормата на чл. 207 ЗОП обстоятелства. Обжалваното решение е неправилно. Правните изводи за законосъобразност на оспорения акт на възложителя са несъответни на приложимия материален закон и са необосновани. Основателни са доводите на касационния жалбоподател за несъстоятелност на мотивите на КЗК, че предпроектното проучване е част от проектирането, тъй като е уредено в ЗУТ, в частта относно инвестиционното проектиране /раздел I на Глава осма от ЗУТ/ и се възлага по преценка на възложителя. Предпроектното /прединвестиционно/ проучване е уредено като част от инвестиционния процес и е предпоставка за последващото проектиране. Това е отразено в Наредба 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, където има отделна глава за предварителните /прединвестиционни/ проучвания. В ЗУТ и подзаконовите нормативни актове се посочва, че възложителят определя дали и какви проучвания са необходими, но когато такова проучване бъде възложено, то предшества проектирането и има обуславящ за него характер. Целта на предпроектното проучване е именно да изясни инвестиционното намерение, неговата допустимост и да определи изискванията към проектирането. Законът не въвежда абсолютно задължение във всички случаи да се възлага предпроектно проучване, но когато възложителят прецени, че такова е необходимо, то следва да е първият етап от инвестиционния процес и предшества проектирането. В този смисъл мотивите на КЗК, че не произтича от закона задължение винаги да се възлага предпроектно проучване, са формално коректни, но не отразяват напълно логиката и последователността на инвестиционния процес според Наредба 4/2001 г. Предвид изложеното, макар законът не регламентира универсално задължение за извършване на прединвестиционно проучване, когато възложителят е предвидил такова да се извърши, то трябва да предхожда проектирането, а не да бъде предвидено като част от него. Така съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба 4/2001 г. с нея се определя обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти, както и на свързаните с тях предварителни /прединвестиционни проучвания и задания за проектиране. Чл. 6 от Наредбата уточнява, че прединвестиционните проучвания се възлагат по преценка на инвеститора, но когато се извършват, те са предпоставка за заданието и проекта. Според чл. 7 от същия подзаконов нормативен акт ако не са възложени прединвестиционни проучвания, целесъобразността на обекта се изяснява чрез заданието за проектиране или самия проект. Чл. 9 детайлизира съдържанието на прединвестиционните проучвания, като включва изясняване на инвестиционното намерение, проучвания за местоположението, инженерни, геодезически и икономически анализи, както и технико-икономическа обосновка за целесъобразността на проекта. На свой ред, чл. 10 и чл. 11 регламентират обемно-устройственото проучване, което се извършва при липса на подробен устройствен план и е свързано с определяне на нормативната допустимост на обекта. Според чл. 138 ЗУТ възложителят може да възлага предварителни /прединвестиционни/ и обемно-устройствени проучвания за определяне разположението на обекта, доказване на нормативната допустимост, целесъобразността на инвестиционната идея, както и за съставяне на задание за изработване на инвестиционен проект. При тази регламентация следва безспорно да се приеме, че прединвестиционното проучване не е абсолютно задължително по закон, но ако се извършва, то е нормативно уреден етап преди проектирането. Вярно е, че ЗУТ не изисква изрично прединвестиционни проучвания, но ги предполага като логически етап при сложни проекти чрез връзката между чл. 138 - 140 и Наредба 4/2001 г. Обратният извод не се налага от цитирания от КЗК текст на § 1, буква а от ДР на Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, доколкото тя регламентира начина на определяне на възнагражденията, но не дефинира фазите на проектиране /като прединвестиционни проучвания/, съответно целта й е определяне на размера на хонорарите, а не регулиране на процесите. Нещо повече дори и методиката да формулира проектантските услуги като общ термин, то йерархията на нормативните актове изисква съобразяване на нормите на Наредба 4/2001 г., в която прединвестиционните проучвания са описани като отделна фаза преди проектирането. Според техническата спецификация към документацията за участие /т. 6.1./ прединвестиционно проектно проучване включва обмено-устройствено проучване, обемно пространствено решение за целия комплекс; функционална схема за целия комплекс на гимназия и благоустрояване на прилежащите дворни и зелени площи, изготвени при съобразяване на разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, действащия подробен устройствен план, общия устройствен план на Oбщина Пловдив и тази спецификация. Проектното решение следва да бъде съобразено със схемите за транспортно-комуникационната и инженерната инфраструктура. Следва да включва технико-икономическа обосновка за определяне на икономическата целесъобразност и ефективност на проектната идея, в т. ч. за избор на подходящ негов вариант, да използва по възможност съществуващи коридори на енергийни и/или инфраструктурни съоръжения /електропроводи, пътища и др./, като пресичанията и сближаванията с тях да отговарят на съответните норми и стандарти. Изпълнителят следва да представи: - ситуационно решение за постигнатите параметри на застрояване: плътност, кинт, процент озеленяване, височини, осигурен достъп до имота, етапност на строителството; - панорамна визуализация с обяснителна записка. Така формулираните изисквания налагат извода, че прединвестиционното проектно проучване има за цел да обоснове целесъобразността на инвестиционното намерение, като комбинацията от включените в него елементи прави проучването инструмент за валидиране на инвестиционното намерение преди финализиране на проектното предложение. Пак според техническата спецификация същинските дейности по реализация на обекта стартират след изготвянето на идеен проект, задание за който се изработва въз основа на предпроектното проучване, когато възложителят е преценил необходимостта от такова проучване /по аргумент от чл. 6 и 7 от Наредба 4/ 2001 г./, какъвто е настоящият случай. Поради това следва да се кредитират доводите на касационния жалбоподател, че едва на база изготвения идеен проект, който по закон съставлява задание за следващата фаза на проектиране и позволява остойностяване на СМР, възложителят може да определи обхвата на последващите дейности и необходимите за тях разходи и съответно да възложи дейностите по проектиране - фаза технически проект, строителство и авторски надзор. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба 4/2001 г., идейният проект изпълнява ролята на задание за следващата фаза на проектиране, когато липсва отделно изготвено задание. Той определя функционално-пространствените параметри /разпределение на помещения, височини, габарити/, технически изисквания /строителни материали, инсталационни решения/ и икономическите рамки чрез приблизителна стойност на проекта. Именно идейният проект е този, който ще позволи предварителен калкулационен анализ за строително-монтажните работи. Настоящата касационна инстанция счита, че окрупненото възлагане на всички включени в предмета на обществената поръчка дейности /Дейност 1: Проектиране; Б. Дейност 2: Авторски надзор; В. Дейност 3: Строителство/изпълнение на СМР/ и особено включването на предпроектното проучване като фаза на проектирането, а не като предшестващо проектирането, представлява незаконосъобразен подход на възложителя, възприет в нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗОП. Този извод не може да бъде опроверган от обстоятелството, че в решението за откриване са изложени мотиви за неразделяне на поръчката на обособени позиции, в изпълнение на изискванията на чл. 46, ал. 1, изр. първо ЗОП. Принципът на равно третиране налага оферентите да разполагат с еднакви възможности при изготвяне на офертите си и следователно включва изискването спрямо офертите на всички оференти да се прилагат едни и същи условия. От друга страна, задължението за прозрачност, което произтича от този принцип, има за цел да гарантира, че не съществува риск от фаворизиране и произвол от страна на възлагащия орган. Това задължение предполага всички условия и редът за провеждане на процедурата за възлагане да са определени ясно, точно и еднозначно в обявлението за поръчка или в спецификациите, така че първо, да позволят на всички оференти, които са в разумни граници осведомени и полагат нормална грижа, да схванат тяхното точно съдържание и да ги тълкуват по един и същ начин и второ, да дадат възможност на възлагащия орган наистина да провери дали офертите на оферентите съответстват на критериите на разглежданата поръчка (така в решение на СЕС от 13 юли 2017, INGSTEEL и Metrostav, дело С-76/16, ECLI:EU:C:2017:549, т. 34, решение от 2 юни 2016 г., Pizzo, дело C-27/15, EU:C:2016:404, т. 36 и др./ Решение по дело C-76/16 потвърждава, че изкуственото разделяне или обединяване на поръчки с цел заобикаляне на правилата за обществени поръчки противоречи на принципите на прозрачност и равенство, като това безспорно се отнася и за случаите на окрупняване, което ограничава достъпа на малки предприятия или създава предимства за определени участници. В конкретния случай окрупненото възлагане се явява незаконосъобразно, поради това, че не е обосновано с обективни критерии, каквито са приложимите в случая стандарти при последователността на отделните дейности. Основателно касационният жалбоподател твърди, че при така заложените от възложителя изисквания е налице невъзможност да бъде представен реалистичен график. За да се счита за пълен и съобразен с предмета на обществената поръчка графикът трябва да отразява технологична последователност на строителните процеси, ресурсно планиране /работна ръка, механизация/ в съответствие със заложените дейности и съответствие с техническите спецификации и документацията за участие. При липса на проектна основа /проект за строеж/ участниците ще бъдат обективно затруднени да определят точните срокове за всяка дейност, да разпределят необходимите ресурси, тъй като ще са изправени пред риск от несъответствия между графика и диаграмата на работната ръка, както и да спазят изискванията за качество, защото графикът трябва да гарантира постигане на резултати спрямо минималните изисквания. Това прави необоснован извода на КЗК, че на участниците предоставена свобода при изготвянето на този прогнозен график съобразно конкретното виждане на участника за организацията и изпълнението на поръчката. Предвид изложеното досежно етапа на предпроектното проучване се явяват незаконосъобразни и изводите на КЗК, че заложените критерии за подбор са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на обществената поръчка и позволяват да бъде установена способността на участниците за нейното изпълнение. Безспорно е, че при определяне на критериите за подбор възложителят има оперативна самостоятелност да определи изисквания към професионалните възможности на участниците и това е логично, тъй като именно възложителят е този, който най-добре знае публичната потребност, която трябва да задоволи чрез предмета на поръчката, и именно той е отговорен за нейното постигане по възможно най-ефективния начин. Но тази негова оперативна самостоятелност не е безгранична. Тя е ограничена от изискванията на чл. 59, ал. 1 ЗОП - като сфера до която могат да се отнасят критериите, от изискванията на чл. 59, ал. 2 ЗОП - като цел, за която са допустими и като обстоятелства, с които трябва да са съобразени, и от изискването на чл. 2, ал. 2 ЗОП - като забрана, която трябва да бъде спазвана. В случая според изискванията за предходен опит участниците следва да разполагат с такъв в изпълнение на проектиране и в изпълнение на строителство, но този критерий за подбор не позволява да бъде установена способността за изпълнение на дейностите по прединвестиционно и обемно-пространствено проучване, които са основа за следващите етапи от инвестиционния процес и по този начин се поставя под съмнение качеството на изпълнение на ключова дейност от обществената поръчка. На следващо място, налице е неравнопоставеност по отношение на стопанските субекти проектанти чрез включването на изискване за годност участниците да са вписани в Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите в България или чуждестранните лица да имат еквивалентна национална регистрация /раздел II, т. 5.1. от документацията за участие/. След като предметът на обществената поръчка включва проектантски дейности /прединвестиционно проучване, проектиране, авторски надзор/, то се явява необосновано изискването проектантите да бъдат включени в този регистър единствено поради обстоятелството, че в обхвата на възлагане фигурират строителни дейности. От гледна точка на участниците проектанти, които могат самостоятелно да изпълнят предпроектни проучвания или изготвяне на инвестиционен проект, изискването създава незаконосъобразно ограничение, в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Проектантите следва да бъдат регистрирани в Колегията на архитектите съгласно чл. 6 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/, като изискването за допълнителна строителна регистрация за изпълнение проектантски задачи противоречи на принципа за пропорционалност. Останалите доводи на касационния жалбоподател настоящата инстанция намира за неоснователни. Те основно преповтарят доводите му в производството по преразглеждане и за тях КЗК е изложила подробни, обстоятелствени и свързани със спорния въпрос мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Единствено за пълнота следва да бъде посочено, че предвидената методика за оценка не предпоставя субективност или неограничената свобода на избор на възложителя, в разрез с основната функция на процеса по оценяване на оферти, а именно гарантиране на реална конкуренция. В утвърдената методика за оценяване на предложенията за изпълнение на поръчката е предвидена скала за присъждане на определен брой точки, съобразно предложените от икономическия оператор мерки, представляващи показатели, свързани с екологичния аспект при изпълнение предмета на поръчката. Ясно е посочен методът за формиране на оценката по показателя ТП, а именно, че присъждането на точки по компонента се извършва по следния начин: 10 точки се присъждат на оферти, чието техническото предложение съдържа всички минимални изисквания, определени от възложителя в одобрената от него документация за провеждане на настоящата поръчка и е налице само едно надграждащо условие, обективиращо изброените качествени и екологични характеристики на техническото предложение; 20 точки се присъждат на оферти, чието техническото предложение съдържа всички минимални изисквания, определени от възложителя в одобрената от него документация за провеждане на настоящата поръчка и са налице две надграждащи условия, обективиращи изброените качествени и екологични характеристики на техническото предложение; 35 точки се присъждат на оферти, чието техническото предложение съдържа всички минимални изисквания, определени от възложителя в одобрената от него документация за провеждане на настоящата поръчка и за които са налице всичките три надграждащи условия, обективиращи изброените качествени и екологични характеристики на техническото предложение. Оценяването по процесната методика дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения на участниците, тъй като дефинираното надграждане става не на субективен, а на обективен принцип, а именно чрез посочване на предварително регламентираните показатели. По този начин е спазено изискването на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП. Неоснователни са и оплакванията на касатора за допуснати от КЗК процесуални нарушения. Искането за допускане на техническа експертиза относно истинността на заповед 240А-750/02.04.2024 г. и заповед 240А-1775 (1)/16.07.2024 г. е направено едва с депозираните писмени бележки с вх. към КЗК-1014/24 г. от 15.01.2025 г., но доводи във връзка с делегираните правомощия на възложител не се съдържат в първоначално подадената жалба. С оглед разпоредбата на чл. 207 ЗОП, за КЗК не е предвидено правомощие да проучва всички възможни нарушения на възложителя, а само тези, които са ясно и конкретно посочени в жалбата, по която е образувано производството пред Комисията. Тя, на свой ред, следва да се произнесе с решението си само по отношение на обстоятелствата, които са надлежно проучени по реда на глава двадесет и седма от ЗОП. В противен случай би се достигнало до постановяване на акт относно твърдения и обстоятелства, които не са били предмет на проучване в процеса пред органа по преразглеждането. След приключване на проучването законът предоставя възможност на страните да се запознаят със събраните по преписката доказателства и да представят допълнително такива, но най-късно в деня преди провеждане на заседанието за разглеждане на жалбата - чл. 209. ал. 3 и 4 от ЗОП. Следователно законодателят е допуснал най-късно в деня, предхождащ откритото заседание на КЗК жалбоподателят да представи нови доказателства, но не и нови оплаквания и обстоятелства, които не се съдържат в самата жалба, което е обяснимо с изключително кратките срокове, в които следва да приключи производството пред Комисията. На следващо място, мотивите, които КЗК е изложила в оспореното решение, макар и да реферират в голяма степен към становището на възложителя по чл. 200, ал. 2 ЗОП, не се изчерпват единствено с дословното му пресъздаване в правните изводи. В тях се съдържа подробно изложение относно фактическа обстановка по производството, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводите за приложението на закона, като последните, както беше посочено по-горе, не могат да се възприемат изцяло. Комисията надлежно е формирала своята воля, като се е произнесла относно законосъобразността на решението на възложителя за откриване на процедурата, при съобразяване на осъществявания от нея контрол за законосъобразност. Според настоящата касационна инстанция КЗК не се е произнесла по ненаведени от жалбоподателя доводи досежно методиката за оценка. Конкретните оплаквания са пресъздадени в частта Същност на жалбата на Камара на архитектите в България , а обсъждането им, без да са изцяло преповторени, е направено в съответната част на правните изводи. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че КЗК е постановила неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решение F576646 от 04 октомври 2024г. на заместник - кмета на Община Пловдив за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: ИНЖЕНЕРИНГ (ПРОЕКТИРАНЕ, АВТОРСКИ НАДЗОР И СМР) ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА обект: Изграждане на нова сграда на СУ СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ - гр. Пловдив, в УПИ IV-514.2000, гр. Пловдив, ПИ 56784.514.2000 по КККР на гр. Пловдив , по Програма Изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2024 2027, Модул 2 Държавни и общински училища - изграждане на нови сгради, както и пристрояване, надстрояване и реконструкция на съществуващи , Дейност 1 - изграждане на нови сгради за училища, финансирана от МОН. При този изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 ЗОП, е основателно предявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на направените от него разноски в производството пред ВАС. Същите са доказани по основание и размер и възлизат на 4740 лева, от които 4500 лева държавна такса и 240 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, приложими на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,