Определение № 268 от 09.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 202/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. И. Р. от [населено място] против определение № 14 120 от 04.10.2011 г. по ч. гр. д. № 9743/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав. С обжалвания акт е потвърдено разпореждане от 23.07.2010 г. по ч. гр. д. № 33460/2010 г. на Софийски районен съд, 75 състав, с което е постановено незабавно изпълнение на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК – запис на заповед от 28.04.2009 г. По съображения, подробно развити в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Към същата е приложено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК. Ответникът – Ю. Г. Ж. от [населено място] – не заявява становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 417 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за сумата 9 000 лева. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение