Решение № 4769 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12107/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе, чрез процесуален представител старши юрисконсулт В. Йорданов, против Решение 359/01.11.2023 г., постановено по адм. дело 311/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Сливен, с което е отменено Решение 32-508086/09.08.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Русе към Агенция Митници, и Агенция Митници е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 810,00 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на съда, че не са налице основания за неприемане на договорната стойност на процесния автомобил, както и че административния орган неправилно е определил нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Сливен, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба И. Пенев, с [ЕГН], с адрес: гр. [населено място], общ. Сливен, [улица], чрез своя процесуален представител - адв. С. Комбалов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен на л. 34 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Сливен е законосъобразността на Решение 32-508086/09.08.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Русе към Агенция Митници, с което на основание чл. 29 във връзка с чл. 22, чл. 48, чл. 70, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1 във връзка с чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Митническия кодекс на Съюза (МКС), чл. 138, § 3 и чл. 140 от РИ, чл. 19, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и чл. 59, ал. 1 от АПК, за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение, е определена нова митническа стойност в размер на 11 451,15 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания, представляващи разлика между определения нов размер на задълженията и заплатените по митническа декларация (МД) както следва - за мито в размер на 808,79 лева и за ДДС в размер на 1 779,33 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен И. Пенев. Според фактическите установявания, на 30.06.2021 г. с МД с MRN: 21BG004205014706R3 И. Пенев е декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение употребяван лек автомобил - катастрофирал, марка: Мерцедес, модел CLS550, тип: бензин, работен обем - 5500 куб. см., мощност на двигателя 388 KWDIN, macH:WDDLJ9BB8CA0248697, условие на доставка EXW (в ЕД 4/1), при метод за определяне на стойността съгласно договорна стойност (ДС) на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса), като е взета предвид цената на лекия автомобил в размер на 3 363,27 лева (валутен курс 1,60156). Във връзка с идентифициран риск на декларирани занижени стойности на употребявани превозни средства, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в Република България, е извършен последващ контрол на МД, в резултат на който по линията па международното сътрудничество с митническата администрация на САЩ е получено писмо с рег. 32-6536/06.01.2023 г., предоставящо Електронна износна информация (EEI), извлечена от системата на Американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ от САЩ. Според данните от представените документи - EEI с ITN (вътрешен номер на транзакцията) Х20210430981176 и XTN (външен номер на транзакцията) 853544528-ZIMUSAV968544, износната цена на употребяван автомобил [Марка], модел CLS550, тип: бензин, работен обем - 5500 куб. см, мощност на двигателя 388 KWDIN, macH: WDDLJ9BB8CA024869, е в размер на 6 750,00 USD. Въз основа на получената информация от официалните американски власти, директорът на ТД Митница Русе е приел, че предоставените документи представляват годно доказателство за извършените от митническите органи на съответната държава действия по проверка на автентичността на изпратените документи. Наред с това според административния орган от данните от EEI и документите е установена връзка между лицето, посочено като износител в EEI - Global Auto Exchange LCC, и вносителя/получателя по МД - И. Пенев, доказваща продажбата на превозното средство за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, респективно в Република България. Предвид изложените обстоятелства за митническите органи са възникнали основателни съмнения, че декларираната ДС представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от МКС. В тази връзка и въз основа на данните, получени от митническата администрация на САЩ за износната цена на автомобила, на основание чл. 70 от МКС директорът на ТД Митница - Русе е определил нова МС и нов размер на дължимите държавни вземания. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: Според първоинстанционния съд спорът между страните е по въпроса дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно ДС на стоката. След преценка на събраните доказателства, директорът на ТД Митница Русе издава оспореното Решение 32-508086/09.08.2023 г. На първо място е прието, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според съда, видно от съдържанието на оспореното решение, МС на процесния автомобил отново е определена на основание чл. 70 от Регламента, като административният орган се е позовал на справка от база данни, поддържана от трето лице - САЩ, Департамент за вътрешна сигурност, Служба за митническа и гранична защита на САЩ, приемайки че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката като продажна цена от 6 750 щатски долара, без да изложи аргументи защо не взема предвид стойността на сделката, посочена в издадените за това документи от страна продавача в САЩ. В тази връзка е прието, че при извършения последващ контрол не е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена единствено едностранна проверка досежно точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите документи. Не са посочени и причините за незачитане на данните за платената сума в приложената от И. Пенев фактура, като според съда същата, ведно с останалите митнически документи, които са представени в официален превод на български език в съдебното производство, установява по категоричен начин осъществени сделки с предмет процесния автомобил - вид, марка, модел, технически характеристики и състояние, цена на придобиване, посочена като заплатена, както и размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013. Прието е, че органът, възприемайки идентичност на част от данните по предоставената от американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила и МД за износ, не е съобразил обстоятелството, че в графа 4а Име и адрес на крайния получател от цитираната разпечатка не фигурира името на И. Пенев, а като получател/купувач на автомобила е вписано Фрилайн ООД. Наред с това съдът е приел, че фактът, че номерът на шасито съвпада с този, деклариран от оспорващия в процесната МД, не води до категоричния извод, че е налице пълна идентичност между процесния автомобил и този, описан в Електронна информация за износ, поради което не може безспорно да бъде прието, че стойността от 6 750 USD в приложения екземпляр от електронна информация за износ е действително платената или подлежаща на плащане цена съгласно изискването на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Прието е и че от приобщената по преписката и доказателствата електронна справка от Служба за митническа и гранична защита на САЩ не става ясно с какви методи е определена (декларирана, заявена, какво включва и пр.) вписаната стойност на автомобила в размер на 6 750 USD, за да може да бъде проверена чрез предвидените за това процесуални способи. По тази причина съдът е намерил, че митническите органи необосновано са заменили посочената в горепосочените документи договорна цена с цена на стока, посочена в предоставената от горната служба Електронна информация за износ. При тези съображения първоинстанционният съд е приел, че в съответствие с нормата на 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на новата МС митническите органи е следвало да приложат вторичните и резервните методи, уредени в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., прилагащи се в конкретна нормативна последователност. Като не е сторил това, и е определил новата митническата стойност на процесната стока по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., директорът на ТД Митници Русе е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Решението на Административен съд Сливен е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат при следните коригиращи мотиви: Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. Настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на административния съд за неоснователност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от МКС. Информацията, предоставена от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба на САЩ за митници и гранична защита, чрез аташето на службата в София, е за декларирана в износната МД цена на автомобила 6750 $, която значително надвишава цената, посочена в приложения от вносителя към МД за внос документ за продажба 3 362,27 $. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на декларираната цена освен документ за продажба, тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето ѝ, регламентирани в чл. 74 МКС. Относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл.74, пар.2, букви от а до г от Регламент /ЕС/ 952/2013. Чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично сочи, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013г. се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а по силата на § 3 когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Митническият орган бланкетно е изложил мотиви, според които в националната митническа информационна система (МИСЗА), която не е представена по делото, не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната, поради специфичните повреди. При горните твърдения, митническият орган е следвало да се позове на сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността , съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл.74, §2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, без да доказва липсата на такива данни, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Като е отменил оспореното решение на митническите органи административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По разноските: Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, процесуален представител на ответника не е присъствал в проведеното съдебно заседание, като е депозирана само писмено становище с претенция за разноски от 800 лева. При направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, отчитайки, че спора е с нисък материален интерес, практиката на ВАС по идентични случаи е константна, а вида и количеството на извършената работа не се отличават с проявена активност, на ответника по касация са дължими разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лева