Решение № 6080 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16251/2009 г.

Решение № 6080 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16251/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на ОД на МВР - Велико Търново против решение № 491 от 6.11.2009 г., постановено по адм. д. № 708/2008 г. по описа на Административен съд - Велико Търново в частта, в която е обявена нищожността на приложената на 22.09.2008 г. принудителна административна мярка "принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач"- лек автомобил марка "Нисан Ванет" с ДК№ ВТ 7302 АС по отношение на Стефан Николаев Глушков от гр. Велико Търново. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правят се възражения, че съдът не е преценил данните по делото в съвкупност и не е конституирал надлежния ответник по спора, а именно длъжностното лице, издател на обжалвания административен акт. Иска се отмяна на решението в тази част и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначално предявената жалба. Решението се оспорва и от касационния жалбоподател Стефан Николаев Глушков в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за претърпени в резултат на издадения административен акт имуществени вреди и в частта за присъдените разноски. Развиват се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на подадената от директора на ОД на МВР - Велико Търново касационна жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационните жалби за основателни. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото и е изложил подробна фактическа обстановка, която - като безспорно установена, не следва да бъде коментирана повторно. Въз основа на възприетите и относими факти и обстоятелства правилно е очертал правния предмет на спора - законосъобразността на индивидуален административен акт, а именно приложена с устно разпореждане на полицейски орган от 22.09.2008 г. принудителна административна мярка "принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач" с правно основание чл. 171, т. 5, б"б" от ЗДвП. Този акт е обявен за нищожен, тъй като не са събрани категорични доказателства за неговия издател и възложената му материална компетентност. Междувременно са изложени и подробни съображения по съществото на спора с произнасяне по законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Съгласно чл. 168, ал. 1 от Закона за движение по пътищата определените от министъра на вътрешните работи длъжности лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от администрацията или собствениците управляващи пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Чл. 171, т. 5 б. "б" от Закона за движение по пътищата предвижда като принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението, в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление от територията на което е поместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство, разходите направени във връзка с преместването на превозното средство са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, б. "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, което не е предвидено за мярката по чл. 171, т. 5 б. "б". Касационната инстанция счита, че по делото са събрани безспорни данни, от които се установява автора на издаденото устно разпореждане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5 б. "б" от ЗДвП. Въз основа на показанията на свидетеля Михайлов първоинстанционният съд е заключил, че те не са достатъчни да се възприеме несъмнения извод, че ПАМ е приложена от полицейския служител Стефан Стоянов Николов, тъй като първоначалният ответник и касационен жалбоподател не е ангажирал доказателства в тази насока. Съдът следи служебно за надлежното конституиране на страните в съдебноадминистративния спор, съгласно чл. 154, ал. 1 от АПК. Поради това в хода на производството е следвало да прояви (при установените данни) служебна активност, за да бъде конституиран надлежния ответник. Пред касационната инстанция се представиха писмени доказателства, от които е видно служебното качество на Стефан Стоянов Николов - началник сектор "Охранителна полиция" в отдел "Охрана на обществения ред и превенция" при ОД на МВР - Велико Търново. Предвид изложеното така постановеното решение е недопустимо. С него е ангажирана отговорността на ненадлежен ответник - директора на ОДМВР - гр. Велико Търново, който не е носител на пасивната процесуална легитимация. Идентифицирането на самоличността на постановилото ПАМ длъжностно лице в това му качество е предпоставка за решаването на спора по същество. Пасивната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на делото с оглед действието на субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт. Безспорно е, че конституираният като ответник по спора директор на ОДМВР - гр. Велико Търново не е издател на обжалваното разпореждане, поради което не е надлежна страна в конкретния административен спор. Същият не може да бъде конституиран като ответник в качеството на представляващ юридическото лице - ОДМВР - гр. Велико Търново, нито да представлява издателя на акта по закон. В административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта с горестоящия административен орган на принципа на йерархическото подчинение. При установения факт на издадено устно разпореждане за преместване на МПС от служител на полицията предвид представените по делото доказателства, съдът е следвало да установи самоличността на длъжностното лице - автор на акта, като укаже на жалбоподателя да представи доказателства, както и при необходимост служебно да събере такива и да го конституира като ответник по спора. Предвид изложеното решението и в частта по предявения от Стефан Николаев Глушков иск за обезщетение също е недопустимо. Установяване наличието или липсата на причинно-следствена връзка между твърдяно незаконно действие и претендираните от Глушков вреди изисква произнасяне по законосъобразността на атакувания индивидуален административен акт при надлежно конституирани страни. Поради това оспореното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на Административен съд - Велико Търново за ново разглеждане от друг състав за конституирането и при участието на надлежен ответник.