Определение № 101 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 822/2010 г.

Производство по 303 ал. 1 т. 4 ГПК. Катя Г. Й. и от Е. И. И. са подали две идентични молби за отмяна на решение № 603 от 01.12.2009 г. по гр. д. № 287/09 г. на ВКС ІІ ГО поради противоречие с решение от 28.12.2001 г., поправено с решение 23.05.2002 г., по гр. д. № 3548/01 г. на Софийски районен съд и на решение № 667 от 15.06.2007 г. по гр. д. № 2953/05 г. на ВКС V ГО. Ответникът по молбите М. Ц. Ц. оспорва изложеното в тях и моли да се оставят без разглеждане, евентуално без уважение. Молбите за отмяна са недопустими. С решение от 28.12.2001 г., поправено с решение 23.05.2002 г., по гр. д. № 3548/01 г. СРС е осъдил К. Й. и Е. И. да предадат на М. Ц. Ц. 1/8 ид. ч. от апартамент.важил е иска на М. Ц. по чл. 33 ал. 2 ЗС за признаване право на изкупуване на 3/8 ид. ч. от същия апартамент. С решение от 12.05.2005 г. по гр. д. № 339/03 г. СГС е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС, като е оставил в сила решението по иска с правно основание чл. 33 ал. 2 ЗС. С решение № 667 от 15.06.2007 г. по гр. д. № 2953/05 г. ВКС V ГО е отменил въззивното решение в частта, в която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд с което искът по чл. 108 ЗС е уважен за 1/8 ид. ч., както и в частта в която искът по чл. 33 ал. 2 ЗС за изкупуване на 3/8 ид. ч. е уважен, като в отменените части е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. С решение № 130 от 07.11.2008 г. по гр. д. № 2015/07 г. СГС е отменил първоинстанционното решение и е постановил ново, с което исковете по чл. 108 ЗС и чл. 33 ал. 2 ЗС са отхвърлени. С решение № 603 от 01.12.2009 г. по гр. д. № 287/09 г. ВКС ІІ ГО е отменил въззивното решение в частта, в която искът по чл. 33 ал. 2 ЗС е отхвърлен. Постановил е ново решение, с което е признал правото на М. Ц. Ц. да изкупи на основание чл. 33 ал. 2 ЗС ½ ид. ч. от недвижимия имот, предмет на договор от 19.08.1998 г. Съгласно чл. 303 т. 4 ГПК, отмяна на влязло в сила решение се допуска когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Решенията трябва да са издадени от еднакви по компетентност правораздавателни органи, като противоречието между решенията трябва да е между диспозитивите, а не в мотивите, или между мотивите на едното и диспозитива на другото решение. На отмяна подлежат само решения които разрешават въпросите по даден спор със сила на пресъдено нещо. Решение на първоинстанционен съд, което е обжалвано и в последствие е отменено, няма сила на пресъдено нещо и не е основание за преценка при подадена молба за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК. Отменително решение на ВКС, с които делото се връща за ново разглеждане на въззивния съд също няма сила на пресъдено нещо, тъй като не е решение по съществото на спора. В този смисъл е приетото в т. 9 и т. 10 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. С оглед на изложеното, молбите за отмяна на основание чл. 303 т. 4 ГПК са недопустими, тъй като няма друго влязло в сила решение което да противоречи на решение № 603 от 01.12.2009 г. по гр. д. № 287/09 г. на ВКС ІІ ГО. Решение от 28.12.2001 г., поправено с решение 23.05.2002 г., по гр. д. № 3548/01 г. на СРС и решение № 667 от 15.06.2007 г. по гр. д. № 2953/05 г. на ВКС V ГО не се ползуват със сила на пресъдено нещо. Те са постановени по едно дело от различни инстанции и не решават спора по същество. Ответникът по молбите претендира за разноски. С оглед представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, молителите дължат заплащане на 2 000 лв. разноски за настоящото производство. С оглед на изложеното и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, ВКС