Определение № 243 от 10.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 221/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК В. Б. Х. и Д. Б. Х. са подали частна жалба срещу определение № 3513 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 324 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отказано издаването на обратен изпълнителен лист в частта за присъдените разноски и дължимата лихва върху тях. Излагайки фактическата обстановка в обстоятелствената част на жалбата В. и Д. Х. намират, че следва да се приложи разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК и посочват три определения, постановени от състави на ВКС при които е възприето предлаганото от тях решение за издаването на обратен изпълнителен лист за направените в изпълнителното производство разноски, ведно с лихвите, считано от датата на внасянето им. Р. Б. А.- взискател по изпълнителното дело и ищец в гражданското производство е представила отговор, в който излага съображения в подкрепа на атакуваното определение. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК и разгледана по същество е основателна. Определението е неправилно. В определението се изяснява, че е допуснато предварително изпълнение по невлязлото в сила решение, постановено по предявеният от Р. Б. А. срещу В. и Д. Х. осъдителен иск по чл.108 ЗС за магазин, находящ се в сградата на Етажната собственост в [населено място], [улица]по гр.д. № 1730 от 2002 г. на Варненския окръжен съд. Образувано е изпълнително дело № 20077120400207 на ЧСИ с рег. № 712 с район на действие Варненския районен съд. По изпълнителното дело са направени разноски в размер на 2 763 лв., който са удостоверени с представеното удостоверение. Съгласно чл.245, ал.3, пр.2 ГПК съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Практиката е единодушна, че разноските по изпълнителното дело също следва да се понесат взискателя по изпълнителното дело, чийто изпълнителен титул е бил отменен, тъй като се касае до суми внесени от изпълнително дело, което е прекратено поради отпадане на изпълняемото право. Тези суми включват такси и разноски. Закона в текста на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК разпорежда, че страната, чийто иск е отхвърлен понася разноските по производството. Няма колебание в практиката, че се дължи и лихвата върху това вземане, тъй като тя като акцесорно вземане, следва съдбата на главното. Размерът на изтеклата през релевантния период законна лихва и направените в изпълнителното производство разноски са удостоверени от съдебния изпълнител рег. № 072633 в документа изх. № 07263/18.11.2011 г. По посочените съображения ВКС, състав на Първо г.о.