Определение № 286 от 01.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 301/2009 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от А. А. В. в качеството й на майка и законна представителка на малолетните В. А. Ж. и Г. А. Ж., двамата родени на 11.02.2000 г., против определение № 2125/14.07.2008 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2653/2007 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В случая, няма изискване за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., нито за представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, така че неправилно от жалбоподателите е изисквано да обосноват основания за допускане на касационно обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С решение № 503/15.05.2008 г., постановено по гр.д. № 2653/2007 г. състав на Варненския окръжен съд е отхвърлил иска на А. Г. Ж. против В. А. Ж. и Г. А. Ж., действащи чрез тяхната майка и законен представител А. А. В. по чл. 255 ГПК /отм./. Присъдил е на ответниците съдебно-деловодни разноски в размер на 755 лв., на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК. С молба от 10.06.2007 г. ответниците чрез адв. Д са поискали от съда да промени съдебното решение в частта за разноските по твърдение, че те са грешно изчислени, като техният реален размер е 1605 лв. Съдът е оставил без движение молбата с указание да се уточни дали се твърди грешка в мотиви и диспозитив или грешка в пресмятането. Страните са посочили, че съдът е допуснал грешка в пресмятането, поради което и искат отстраняването й като очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК от 2007 г. /аналогичен на чл. 192, ал. 4 ГПК от 1952 г./. С атакуваното определение съдът е върнал молбата, като е изложил съображения, че не са отстранени констатираните нередовности – твърдението и основаното на тях искане си противоречат. Определението е незаконосъобразно. Съдът не е обвързан от квалификациите, давани от страните на предприетите от тях процесуални действия, а изхожда от съдържанието им, като ги подвежда към съответната правна норма. Следователно, в случая, съдът е длъжен да определи дали според твърдението на молителите е допуснал противоречие между диспозитив и мотиви или грешка в изчисленията. Освен това, и в двата случая, ще следва да процедира по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм. /, защото твърдяният порок касае съдебният акт в частта за разноските. В заключение, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. МОТИВИРАН от горното, съдът