Решение № 11069 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5826/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, чрез адвокат К. Стоянов против решение 13934/23.04.2025 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 2702/2025 г., с което е отхвърлена жалбата срещу решение 1749/17.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Конкретните доводи се отнасят до противоречие с доказателствата по делото на изводите на съда, че административният орган е извършил точна преценка в съответствие с чл. 75, ал. 2 ЗУБ на всички факти и документи, свързани с личното му положение и държавата му на произход. Касаторът счита, че изводът на съда за неприложимост на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е необоснован, тъй като цитираните източници отразяват новонастъпили обстоятелства и факти за Сирия, които са непълни и са посочени избирателно. Твърди, че от бежанската история е установено, че чужденецът е напуснал Сирия заради войната, постоянния страх от мобилизация в армията и необходимостта да плаща пари, за да не бъде мобилизиран. Молбата не е разгледана индивидуално, обективно и безпристрастно, каквото е изискването на чл. 73 ЗУБ. В нарушение на материалния закон и без да се аргументира, съдът е приел, че представената от молителя бежанска история не попада в обхвата на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените от първоинстанционния съд мотиви показват погрешна оценка на доказателствата, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. М. Кръстева моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, че чуждият гражданин не отговаря на изискванията по чл. 8 и 9 от ЗУБ и коренно променената обстановка в Сирийска арабска република. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение 1749/17.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на М. А. А., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно правомощията му, предвидени в чл. 75, ал.1 ЗУБ и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 58 и сл. ЗУБ. Според съда актът е мотивиран, издаден е при изяснена фактическа обстатовка и след обсъждане на актуалната обстановка в Сирия. По материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че данните от бежанската история на молителя обосноват извод за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец. В тази връзка са изложени съображения, че при проведеното интервю кандидатът е посочил, че не е членувал в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка и не е имал проблеми с официалните власти в страната на произход. Съдът е констатирал, че мотивите за напускане на Сирия са финансови, както и такива, свързани с общата ситуация на несигурност в страната и е приел, че икономическите и битови причини не попадат в обхвата на ЗУБ, а ситуацията в Сирия е променена, режимът на Башар Асад е свален и вътрешният въоръжен конфликт е разрешен. С оглед данните от бежанската история съдът е приел, че не е налице опасност от наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3 съгласно чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. По отношение на основанията за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е обосновал извод, че липсват данни в интервюто и доказателства за реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал.1, т.1 и 2 ЗУБ като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание. Относно наличието на основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е съобразил тълкуването на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съда на ЕС в решението по дело С-465/07 и тълкуването на чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС, дадено от Съда на ЕС в решението по дело С-285/12, както и актуалната обстановка в страната на произход към 08.04.2025 г. и е приел, че спрямо жалбоподателя не са налице тежките заплахи посочени в цитираната разпоредба. В тази връзка съдът е обсъдил данните за интегриране в новите административни структури на представители на различни групировки, създаване на съвместни комитети и механизми за представителство във властовите структури, постигнатите договорености да се улесни завръщането на разселените сирийски арабски бежанци и да им се осигурят подходящи условия за живот. Съдът е съобразил и увеличаващият се брой на завръщащите се сирийски граждани от съседни страни и от други региони, както и на вътрешно разселените лица. Според съда нито личната бежанска история на жалбоподателя, нито ситуацията в Сирия възпрепятстват връщането му в страната на произход, при спазване на принципа по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Решението е правилно като краен резултат. От данните по делото се установява, че интервюто с молителя е проведено на 05.12.2024 г., преди навършване на пълнолетие, в отсъствието на социален работник, в нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето. Чужденецът е навършил пълнолетие на 01.01.2025 г. и към момента на издаване на оспорения административен акт на 17.02.2025 г. не е дете по смисъла на чл.2 от Закона за закрила на детето.В този смисъл е и становището на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, гр. София дадено в административното производство с писмо вх. 16301/29.01.2025 г. Поради това, в случая допуснатото нарушение на Чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето не е съществено, тъй като не обуславя различни изводи относно законосъобразността на отказа за предоставяне на закрила. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 73 ЗУБ при разглеждане на молбата за закрила. При издаването на оспорения акт са изследвани всички факти от бежанската история на молителя, свързани с личното му положение и държавата на произход. Твърденията в касационната жалба, че причините за напускане на Сирия и нежеланието за завръщане в страната са свързани с постоянния страх от мобилизация, са в противоречие с изложените от чужденеца при интервюто обстоятелства. Видно от протокола от 05.12.2024 г. като причина за напускане на Сирия е посочена липсата на работа. Жалбоподателят е посочил, че поради липсата на работа е напуснал страната на произход 3 години и половина преди подаване на молбата за закрила в България, като през това време е пребивавал и работил легално в Турция (гр. Адана, гр. Мардин и Истанбул). Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 и 5 от ЗУБ не са установени по отношение на М. А. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива обстоятелства не се твърдят от касатора. Не се установяват и основанията по чл. 9, ал.1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на изводите за неприложимост на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът е тълкувал и приложил материалния закон в съответствие с решението на Съда на ЕС по дело С-465/07. Изводите му, че не се установяват тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, се подкрепят и от данните за актуалната обществено политическа обстановка в Сирийска арабска република в представените в касационното производство справки вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Град Камишли, където е пребивавал касатора до напускането на Сирия, 3 години и половина преди подаване на молбата за закрила, и където все още живеят родителите му, се намира в Североизточна Сирия, провинция Хасака, (Ал Хасака) и е под контрола на Сирийските демократични сили (SDF). Действително сключеното през март 2025 г. споразумение от лидерите на Сирийски демократични сили и президента Ал Шараа за интеграция между правителството в Дамаск и Източна Сирия, включително интеграция на военни сили в армията на сирийското правителство, както и на Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (Рожава) все още не е изпълнено и има данни за сблъсъци между армията, подчинена на временното сирийско правителство и SDF, но не се установява те да са повсеместни на цялата територия на страната, съответно на териториите, контролирани от SDF, включително и гр. Камишли, обл. Хасака. Потвърждение за това е и броят на завърналите се бежанци в Сирия според бюлетин на ВКБООН до 25 септември 2025 г. - 1 027 887. В същия период 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Разселените и завръщащите се в Сирия лица са подкрепяни от ВКБООН и неговите партньори с нехранителни и хранителни продукти и вода, както и със специални зимни комплекти. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че решението, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна е правилно като резултат и следва да се остави в сила.