Решение № 321 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 277/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване ,чл. 274 ал.3 от ГПК вр. чл. 288 от ГПК Образувано е по частна касационна жалба на П. В. Д. от гр. В. срещу определение №80 от 19.02.2010г по ч. гр.дело № 80/2010г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение №205 от 19.01.2010г за прекратяване на производството по гр.д №1404/2009г. на Варненски окръжен съд ,поради недопустимост частният жалбоподател Д. сам да предяви иска за отмяна на дарение по чл. 227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за случай, при който дареният в полза на ответницата Р имот е бил съпружеска имуществена общност и съпругата на касатора се е противопоставила на завеждането на иска. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на съществен процесуален въпрос за активната легитимация ,решаващ за допустимостта на иска. Поддържа се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, предвид противоречие на решението с „ контекста” на ТР № 91 от 01.10.1974г на ОСГК. Изтъква се противоречиво решаване на същия въпрос ,в обосновка е приложено решение № 575 от 14.03.2005г г ІV г.о на ВС и се поддържа ,че щом искът е облигационен ,то съвместна процесуална легитимация на съпрузите не се изисква. Отговор е постъпил от И. Д. Д., като съпруга на ищеца по делото същата оспорва основанията за обжалване на прекратителното определение Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационно обжалване на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска, по следните съображения: От значение за съвместната легитимация на двамата съпрузи в процеса е не дали искът следва да се квалифицира като „вещен” или „облигационен” какъвто контекст защитата неоснователно търси в цитираното тълкувателно решение на ОСГК на ВС на РБ, решаващо е дали се засяга по разпоредителен начин семейния имуществен патримониум. Искът за отмяната на дарение по чл. 227 ал.1 б.”в” от ЗЗД, когато прехвърленият имот е бил СИО, е по същество иск за отмяна на едно имуществено разпореждане на двамата съпрузи, последица от провеждането му е връщането на имуществото в патримониума на дарителите, в бездялова собственост, както е бил притежаван до прехвърлянето. Това обуславя задължителното им другарство на ищцовата страна, съобразено от въззивния съд в съответствие с тълкувателната практика на ВС на РБ и постоянна практика на Върховния касационен съд в тази насока. Касаторът се позовава на един изолиран от цялостното съдържание на мотивите по приложеното съдебно решение № 575 от 14.03.2005г на ВКС ІV г.о израз. По молба за отмяна ( чл. 233 ал.2 от ГПК (отм), спрямо неучаствал в делото съпруг, е прието да липсва фигурата на „необходимо другарство”, но не защото спорът не е за „ вещни права”, а тъй като в този случай е бил предявен иск за обезщетение на вреди от вещ ,притежавана в СИО ,но не е прието за необходимо другият съпруг да участва ,предвид солидарната отговорност на двамата: ищецът решава кого да привлече като ответник. Между разрешението по настоящето дело и цитираното решение няма общи, правно относими въпроси или факти. Предвид гореизложеното, не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1, нито се установява основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.