Определение № 4297 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на община Сандански, чрез юриск. Милушева, срещу Определение № 1433/18.03.2025г., постановено по адм. д. №317/2025г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е спряно допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ предварително изпълнение на негова Заповед № УТИ-23/06.02.2025 год. В частната жалба се излагат възражения за неправилно приложение на закона при постановяването на обжалваното определение. Представят се доказателства, че на дружеството, на което с процесната заповед е наредено да премахне собствения си временен строеж, по надлежен ред е определено в близост друго място, на което може да го разположи. По този начин същото няма да претърпи твърдените от него вреди, още повече, че в гр.Сандански то разполага и с други обекти със същия предмет на дейност. Иска се отмяна на определението и отхвърляне на искането за спиране на процесната заповед. В срока по чл. 232 от АПК е постъпило възражение от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, с което се оспорва основателността на частната жалба и се взима становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, Второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в законовия срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. С Определение № 1433/18.03.2025г., постановено по адм. д. №317/2025г. по описа на Административен съд Благоевград, е спряно допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ предварително изпълнение на Заповед № УТИ-23/06.02.2025 г., издадена от кмета на община Сандански, с която, на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, е наредено на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ да премахне за своя сметка собствения си временен строеж „тото пункт“ с идентификатор 65334.300.822.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сандански, изграден в УПИ VII, в кв. 32, /ПИ с идентификатор 65334.300.822 по КККР на гр. Сандански/, представляващ частна собственост на К. С. В., като неподходящ по местонахождение и разположение, изграден по Разрешение за строеж № 52 от 04.05.1993 год., издадено на основание чл. 120 (отм.), без траен градоустройствен статут и непредвиден в одобрената Заповед № 6 от 06.02.2002 год. на кмета на Община Сандански, с която се одобрява частично изменение на РП и частично изменение на ЗП и КЗСП за имота, и е определен срок за доброволно изпълнение от 30 (тридесет) дни от обявяване на заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел че е представена официална справка, от която е видно, че приходите от разпоредения за премахване тото-пункт за 2024 год., предхождаща издаването на заповедта, възлизат на 141 670 лева, а за 2023 год. са в размер на 165 040 лева. Административният съд извел извод, че лишаването на жалбоподателя от подобни суми, поради допуснатото от закона предварително изпълнение, ще доведе до настъпване на значителна вреда в патримониума на същото, което сочи на извода за наличие на законно регламентирана предпоставка при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, обосноваваща необходимост от спиране на изпълнението. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на заповед, издадена на основание чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е допуснато по силата на закона с нормата на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, съгласно която оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. В този случай правомощието на съда по чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, да спре изпълнението, може да бъде упражнено само при условие, че то би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Доказването на възможността заповедта да породи вреди от подобен характер, съответно тяхното индивидуализиране е в тежест на жалбоподателя, тъй като в хипотезата на следващото от закона незабавно изпълнение предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК за допускането му се предполагат. За да обори тази презумция жалбоподателят следва да противопостави свой интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60 от АПК, т.е. искането за спиране следва да обоснове сочените законови предпоставки за уважаването му. В случая, пред първата инстанция, адресата на оспорената заповед твърди вреди които ще настъпят за него в резултат от премахването на сграда и преустановяване на извършваната в нея търговска дейност. Съдът се е позовал на официална справка, от която е видно, че приходите от разпоредения за премахване тото-пункт за 2024 год., предхождаща издаването на заповедта, възлизат на 141 670 лева, а за 2023 год. са в размер на 165 040 лева. Такава в кориците на делото изпратено на ВАС с настоящата частна жалба, не се съдържа. Дори да се приеме, че такава е налична по делото и поради пропуск не е представена, то сочените в нея имуществени вреди от предварителното изпълнение, не могат да се квалифицират като такива противопоставими на особено важния държавен и обществен интерес, защитен чрез нормата на чл. 217, ал. 1 от ЗУТ. Настоящата инстанция приема, че сочените в цитираната справка вреди, не са в такъв значителен размер, който да може да обоснове настъпването на значителна и трудно поправима вреда за адресата на заповедта. В случая е ноторно известен факт, че Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ е собственик на огромен брой постройки в почти всяко населено място, работещи като тото-пункт. Премахването на процесния такъв по никакъв начин не би могъл да се отрази значимо на приходите на предприятието, още повече, че частния жалбоподател и издател на процесната заповед доказва, че му е определил по надлежен ред и в близост друго място, на което може да го разположи. Отделно от това в гр.Сандански функционират и други тото-пунктове на същото предприятие, които биха могли да поемат дейността на разпоредения за премахване тото-пункт. В допълнение - вредите, на които се позовава жалбоподателя, биха могли, при евентуално позитивен резултат по жалбата срещу административния акт, да обосноват претендиране на обезщетение по реда на ЗОДОВ. С оглед на изложеното, касационната инстанция, противно на първоинстанционната, счита че законовата презумция на чл. 217, ал. 1 от ЗУТ не е опровергана поради което искането за спиране изпълнението на оспорения административен акт се явява неоснователно. Вероятната незаконосъобразност на административния акт, твърдяна в отговора на частната жалба, сама по себе си не е основание за спиране на изпълнението. Водим от горното и на осн. чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,