Определение № 1295 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 452/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 29.11.2010 г. по гр.д. № 6006/2010, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 10.11.2009 г. по гр.д. № 2159/2008, като са отхвърлени предявените искове по чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Т. Д. А., представлявани от адв. А. И. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правното значение на уведомяването на длъжника по чл. 143 ЗЗД за суброгацията на поръчителя, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата С. Н. К., представлявана от адв. П. М. я оспорва, като счита не повдигнатият правен въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата, а въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследницата на длъжника не дължи нищо на поръчителя, който е изпълнил задължението доброволно, без да му е предявен иск и без да уведоми наследницата на длъжника. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд, Софийския апелативен съд, Сливенския районен съд и др. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение