Определение № 9925 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8832/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „ЕКСПРЕС 79“ ЕООД, ЕИК 201890140, чрез адв. Проданов, срещу определение № 377/26.03.2024 г. по адм. д. № 180/2024 г. на Административен съд София – област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № РД-07-61/25.01.2024 г. на директора на ТП „ДГС Ихтиман“ за утвърждаване на класирането и определяне на участника, спечелил търг за продажба на дървесина. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски във връзка с частната жалба. Ответникът - директорът на ТП „ДГС Ихтиман“, изразява становище за неоснователност на частната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от „ЕКСПРЕС 79“ ЕООД срещу заповед № РД-07-61/25.01.2024 г. на директора на ТП „ДГС Ихтиман“, с която е обявено класирането на участниците след проведен търг с тайно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от обект № 2406, като на първо място е класирано „ЕКСПРЕС 79“ ЕООД, което било и единственият участник. С оспорената заповед дружеството още е определено за купувач, предвидено е да бъде сключен договор с него в 14-дневен срок от влизането й в сила, представянето на необходимите за сключването на договора документи. Издаването на административния акт е основано на съответните норми по изискванията на чл. 23 и сл. от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесно горски продукти (НУРВИДГТДОСПДНГП). Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на атакувания акт. С обжалваното определение решаващият съд е оставил без разглеждане жалбата на „ЕКСПРЕС 79“ ЕООД против горепосочената заповед и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта, след проведен търг с тайно наддаване, именно той е обявен за спечелил продажбата на стояща дървесина на корен от обект № 2406. Съдът е отбелязал, че оспорената заповед е изцяло благоприятстващ жалбоподателя акт, който поражда задължение за него да извърши плащания, но като последица от придобитите със същия акт права след участието в търга, неговото спечелване и правото да сключи договор. Направен е извод, че по същество твърденията за незаконосъобразност на обжалвания акт се основават на хипотези, които не намират подкрепа в данните по делото. Обжалваното определение е правилно. Изложените в частната жалба твърдения са неоснователни, като не обосновават наличието на пороци на оспорения съдебен акт. Така постановеното определение е правилно, по подробно изложените в него мотиви, които се споделят от касационната инстанция и към които може да се направи препращане предвид възможността за това в чл. 221, ал. 2, изречение второ, във връзка с чл. 236 от АПК. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията е приета обща клауза на обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува. Засягането е условие за възникване на процесуалният правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от КРБ граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Засегнати са онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт. Конституционния принцип е регламентиран и с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК. Съгласно този текст право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта или за които този акт поражда задължение. Правилни са изложените в тази връзка изводи на съда за липса на личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Следва да се допълни, че доколкото по делото липсва спор, че именно подателят на жалбата срещу акта е класираният с него на първо място и определен за спечелил търга участник, то съобразени с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 във връзка с чл. 159, т. 4 от АПК, са изводите на първоинстанционния съд, че оспорващият няма правен интерес да обжалва изцяло благоприятния за него акт на директора на ТП „ДГС Ихтиман“. Отправените с жалбата твърдения, че е налице възможност за обжалване на актове единствено от страна на участници в търга, не означава, че само по силата на придобитото качество, дружеството може да атакува всички издавани в хода на процедурата решения. Целта на участник в тръжна процедура е наддавателното му предложение да бъде класирано на първо място и съответно да бъде определен за купувач. В случая с разпоредителното действие на оспорения акт е постигната именно тази цел, като издадената заповед е правопораждаща, а не правопогасяваща за жалбоподателя. Участието в процедурата само по себе си не е достатъчно за надлежността на упражненото в разглежданата хипотеза право на оспорване на издадените в полза на участниците облагоприятстващи актове. Изложената с частната жалба фактология по провеждането на търга също не обосновава пороци на оспорения съдебен акт пред касационната инстанция. При липса на правен интерес за оспорващия от оспорване на благоприятен за него акт, жалбата се явява недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не нарушава и не застрашава правата и свободите на жалбоподателя, поради което правилно съдът я е оставил без разглеждане по приложимото основание чл. 159, т. 4 вр. на чл. 147, ал. 1 от АПК. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за правната помощ като дължимо в размер на 100 лева. По тези съображения обжалваното определение е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение