Определение № 47 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4717/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №1464/04.03.2015 г., постановено по гр.д. № 18539/2014 г. на Софийски градски съд АО, ІІІ „б” състав, по касационната жалба на [фирма], [населено място], с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново ,с което на осн. чл. 226,ал.1 КЗ във вр. чл. 74 ЗЧСИ във вр. чл. 45 ЗЗД застрахователното дружество е осъдено да заплати на Е. И. Я. сума в размер на 12 528 лв., и на А. И. Я. сума в размер на 12 053,30 лв., представляващи тези суми застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на застрахователно събитие – виновно противоравно действие на ЧСИ А. А. - насочване на принудителното изпълнение по изп. дело №758/2006 г. върху несеквeстируем недвижим имот и са присъдени разноски. Ответниците по касационната жалба - Е. И. Я. и А. И. Я. оспорват наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.Подробни съображения развиват в писмен отговор по делото. Претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и по отношение на тези въпроси да е изпълнено някое от допълнителните основания /критерий / по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая по отношение на първия формулиран въпрос, който има характеристиката на правен въпрос в посочения смисъл, е изпълнено допълнителното основание / критерий/ по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Въпросът „при доказване състава на непозволено увреждане подлежи ли на доказване и обосноваване на причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди и ще подлежат ли на обезщетяване вреди, които макар и да имат връзка с поведението на ответника по иск за непозволено увреждане, не се явяват пряка и непосредствена последица на извършените от него противоправни действия / бездействия/, касае въззивното решение в частта, в която е уважен искът за вреди на ищеца А. И. Я. и неговото разрешаване в тази част от решението, влиза в противоречие със посочената от касатора задължителна практика на ВКС – решения постановени при условията на чл. 290 ГПК / Р №184/23.07.2012 г. на ВКС по гр.д. №15671/2011 г. ІІІ г.о., Р№281/10.12.2014 г. на ВКС по по гр.д. № 3219/2014 г. на ВКС ,ІІІ г.о. и Р № 264/08.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 474/2009 г. ІV г.о. С оглед на това, обжалваното въззивно решение в посочената част следва да бъде допуснато до касационно обжалване по посочения правен въпрос и по допълнителното основание на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване по отношение на въпрос №2 и въпрос №3 от Изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.Въпрос №2 -„дали правонарушението на право на един правен субект може да доведе до вреди за друг субект, вследствие на което да се ангажира деликтната отговорност на правонарушителя”, е поставен общо, и не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение .За да присъди обезщетение за вреди на ищеца А. И. Я. по делото съдът е приел, че е налице причинно - следствена връзка между действието на ЧСИ и извършената в последствие делба на съсобствен имот чрез публична продан. Освен това по отношение на него не е обосновано цитираното допълнително основание по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК с оглед задължителното тълкуване дадено в т.4 ТР №1/19.02.2010 относно неговото съдържание. Касаторът не е посочил нито неправилна практика,създадена поради неточно тълкуване на съответна правна норма, която следва да бъде изоставена или осъвременена поради изменение в законодателството и обществените условия на живот, нито законовите норми във връзка с въпроса, които са непълни, неясни или противоречиви и се налага тяхната тълкуване за да се създаде съдебна практика или съществуващата такава да бъде осъвременена. Въпрос №3 - „ следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните свързани с твърденията им”, има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение, което обосновава неправилност на решението / чл. 281,т.3 ГПК / и може да бъде разгледан едва в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото такова, което е предварително. Касаторът не е обосновал изпълнението на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК и по въпросите: „Има ли характер на несеквестируем имот, който от момента на придобиването е бил с ограничено вещно право на ползване ? /№5/ и „може ли длъжник по изпълнително производство да търси вреди от процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение за станала продажба на публична продан на негов несеквестируем имот при положение, че защита на несеквестируемо имущество законът дава единствено до момента на реализиране на публичната продан. И ако такава отговорност може да се дири, то в какво се изразява вредата като елемент на фактическия състав на деликта – разликата в пазарната цена или в разходите, направени от длъжника за задоволяване на жилищните му нужди.”/ въпрос №7/.По отношение на този въпрос / №7 / следва да се посочи още, че е некоректно формулиран доколкото в първата си част /относно момента, до който се дава защита на несеквестируемото имущество/, включва твърдение на касатора ,което не съответства на закона и отделно от това не става ясно за каква защита става въпрос. Във втората си част въпросът има фактически, а не правен характер, доколкото вредите в зависимост от конкретния случай, могат да се съизмеряват с едни или други стойности. Въпрос №4 няма отношение към правния спор, доколкото възражението за давност направено в отговора на исковата молба касае вреди от действията на ЧСИ по налагане на възбрана респ. описа на недвижимия имот, докато в случая се претендират такива от извършената публична продан на дела на първата ищца, поради което не следва да се обсъжда. По отношение на въпрос №6 „какво се включва в понятието на чл. 444,т.7 ГПК „членове на семейството”? Не е изпълнено соченото допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. С цитираното решение от 20.05.2013 г. по гр.д. №277/2013 г. на ОС [населено място] е прието, че „напоследък в теорията се приема по-широко разбиране за определяне членовете на семейството като в това понятие се включват възрастните родители, които лицето издържа, както и пълнолетните деца, които живеят с него. Поради това следва да се установи дали някое от тях притежава друго жилище. Това разрешение на въпроса не е относимо към настоящия казус доколкото по делото е установено, че ищцата е неомъжена и има ненавършило пълнолетие дете, като по делото няма твърдения и с оглед на това не е установено дали издържа своите родители. Проверка дали другото сочено във връзка с този въпрос допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е изпълнено, не може да бъде извършена поради липса на обосновка в посочения вече смисъл. По тези съображение по въпросите №2,3,4,5,6,7 касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Съобразно с изложеното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.