Определение № 268 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 231/2009 г.

М. Н. Г. от гр. Р. е подал частна жалба против определението на Софийския градски съд от 17. 3. 2009 г., с което е спряно производството по гр. д. № 3776/2008 г., образувано по въззивна жалба на Г. срещу решение на Софийския районен съд. Частната жалба е основателна. Софийският градски съд е спрял производството по делото на основание чл. 182 б.”б” ГПК /отм./, тъй-като призовката на ответника –П. 4., е върната в цялост с отбелязване, че поделениете закрито и на адреса няма правоприемник. При тези данни, съдът не е имал основание да постанови спиране на производството, както предвижда чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Позоваването на идентичната разпоредба на чл. 182, ал. 1, б.”б” ГПК /отм./ е неточно, тъй-като въззивното производство е образувано по жалба на Г., подадена след 1 март 2008 г. и съгласно §2, ал. 2 Преходни и заключителни разпоредби на ГПК, подлежи на разглеждане по реда на ГПК /нов/. Отбелязването в призовката удостоверява, че страната не се намира на адреса на който е била призована по делото в рамките на първоинстанционното производство. При това положение съдът е следвало да приложи чл. 39, ал. 1 ГПК и да постанови връчване на призовката на пълномощника. От досието на първоинстанционното гр. д. № 21619/2007 г. на Софийския районен съд е видно, че П. 4. е било представлявано от юрисконсулт А. Я., със служебен адрес, бул. Т. № 34 и от юрисконсулт М. П., със служебен адрес, с. М., под. 42600. При тези обстоятелства съдът следваше да извърши призоваването чрез пълномощник на поделението, като има предвид, че същият е длъжен да изпълни задължението по чл. 41, ал. 1 ГПК, да посочи нов адрес на седалището на поделението или на неговия правоприемник. Върховният касационен съд