Определение № 1053 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 561/2011 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Я. И. Х., Б. К. Х. и Д. К. Х. обжалват решение № 473 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 673/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация Г. Г. Г. не взема становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С решение № 209 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 471/08 г. Районен съд [населено място] е допуснал делба на двуетажна масивна жилищна сграда построена в УПИ ІІІ-1516 в кв. 90 по плана на [населено място] при квоти 80/224 ид. ч. за Я. Х., по 48/224 ид. ч. за Д. Х., за Б. Х. и за Г. Г.. Отхвърлил е иска за делба на УПИ ІІІ-1516 в кв. 90 по плана на [населено място], на гараж и стопанска постройка построени в УПИ ІІІ-1516. В. съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Приел е, че Я. е преживяла съпруга, а Б., Д. и Г. са деца на общия наследодател К. Х., починал през 1998 г. Я. и К. сключили брак през 1955 г. С нот. акт № 20 от 16.02.1972 г. К. бил признат за собственик на ½ ид. ч. от имот пл. № 971 в кв. 90 по плана на [населено място], придобит по продажба с частен договор от 1931 г., с вписан през 1943 г. С нот. акт № 157 от 02.12.1974 г. бил признат за собственик по наследство и делба на останалата ½ ид. ч. от имота. Съдът проследил правните сделки свързани с придобиване на имота от наследодателя и приел, че по делото няма доказателства трети лица да са съсобственици на допуснатия до делба имот. През 1978 г. К. дарил на синовете си Б. и Д. по 1/3 ид. ч. от празно дворно място, имот пл. № 971. През същата година К. и Б. отстъпили на Д. правото да построи гараж в съсобственото дворно място. През 1991 г. съпрузите К. и Я. учредили на Б. и Д. право на строеж на масивна сграда в дъното на съсобственото дворно място, предназначено за работилница и складови помещения. Според съда, Д. и Б. са собственици на сградите построени въз основа на отстъпено право на строеж и са ги владели необезпокоявано повече от 10 г., затова не ги е допуснал до делба. По отношение на дворното място приел, че то остава в съсобственост, тъй като в него има построени сгради принадлежащи еднолично на съсобствениците на земята. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос следва ли в производството за делба да участвуват всички съсобственици и може ли в решението да бъде включена част, която принадлежи на неучаствуващо по делото лице. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Настоящият състав счита, че въззивното решение не противоречи на цитираната съдебна практика. Съгласно решение № 398 от 04.06.1987 г. по гр. д. № 208/87 г. на ВС I ГО не е допустимо да се изключи от делбата идеална част от допуснатия до делбата имот, когато тя принадлежи на съделител, а според решение № 713 от 11.03.1981 г. по гр. д. № 163/81 г. на ВКС І ГО делба на съсобствена идеална част от недвижим имот е допустима, но не може да се извърши преди да се извърши делба с трети лица - собственици на другата идеална част. Според решения № 632 от 17.11.2003 г. по гр. д. № 313/2003 г., на ВКС I ГО и № 146 от 18.03.2002 г. по гр. д. № 722/2001 г. на ВКС I ГО неконституирането на всички задължителни необходими другари в делбеното производство съставлява съществено процесуално нарушение. Когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците, тя е нищожна. В настоящия случай обаче липсват доказателства че лице, което не участвува в делбата е съсобственик на идеална част от имота, затова практиката в решенията не обосновава допустимостта на касационно обжалване. Водим от горното, съдът