Определение № 759 от 11.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 743/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Ю. К. К. срещу Определение № 12090 от 18.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 9436/2011 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено определението от 22.02.2011 год. по гр.д.№ 46615/2009 год. на Софийски районен съд, 63 с-в. С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на адв.П. в качеството му на процесуален представител на Ю. К., за оттегляне на направено в о.с.з. на 16.11.2010 год. твърдение, че между страните е била налице каузално отношение по договор за заем. Направеното искане, СРС е квалифицирал като изменение на иска, което е преклудирано, посочвайки, че определението му подлежи на обжалване. Именно срещу това определение адв.П. е депозирал частна жалба, която е била преценена от състава на СГС като допустима, но неоснователна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.274 ал.3 ГПК се подържа тезата, че касационен контрол ще следва да бъде допуснат за проверка по допустимостта на въззивния акт, в съответствие с т.1 на НР № 1/2010 год. на ОСГТК. Настоящият съдебен състав счита, че е соченото в изложението основание за допускане на касационен контрол е налице с оглед произнасяне по допустимостта на акта на СГС. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Съгласно чл.274 ал.1 ГПК, подлежат на обжалване определенията преграждащи по-нататъшното развитие на делото и тези, изрично посочени в закона. В случая не сме изправени пред такова, както и да би било квалифицирано то. Определението по чл.214 ГПК – независимо дали се допуска изменение или се оставя без уважение такова искане, не прегражда развитието на спора (чл.274 ал.1 т.1 ГПК) и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона (чл.274 ал.1 т.2 ГПК. В случай, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал и не е допуснал изменение на иска, проверката за процесуална законосъобразност на действията е в рамките на въззивния контрол на самото решение, ако то бъде обжалвано. Поради това, самостоятелното обжалване на определението по чл.214 ал.1 ГПК е лишено от правен интерес. Ако се приеме, че направеното от адв.П. оттегляне на направено в предходно с.з. твърдение не съставлява изменение на иска и не може да се квалифицира като искане по чл.214 ал.1 ГПК, то и в този случай определението на първоинстанционния съд не би подлежало на самостоятелен инстанционен контрол, независимо от неправилното посочване в диспозитива му. И в двата случая, въззивният съд е следвало да квалифицира частната жалба на Ю. К. като недопустима и да я остави без разглеждане, което той не е сторил, а се е произнесъл по същество. Поради това и на основание чл.278 ал.2 ГПК, ВКС ще следва да обезсили въззивния акт и върне делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.