Решение № 7710 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1847/2024 г.

Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на Софийски университет /СУ/ Св. Климент Охридски, чрез адв. Орсов, срещу Решение 760/08.12.2023 г., постановено по административно дело 671/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 2683-1/04.05.2023 г., издаден от главен експерт приходи, звено Местни приходи към Община Батак, потвърден с Решение 1/14.06.2023 г., издадено от ръководител на Звено Местни приходи при Община Батак, с който са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2021 г. и 2022 г. в размер на 27 281,84 лв. /главница/, заедно с лихва за просрочие в размер на 3382,44 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения, че сградата в м. Широка поляна е предоставена за управление на ТП ДЛС Широка поляна, а не на СУ Св. Климент Охридски, тъй като заповедта, с която имотът е предоставен за безвъзмездно стопанисване е нищожна, а сключеният договор от 1989 г. не прави СУ данъчно задължено лице за плащане на ТБО. Иска отмяната на обжалваното решение и на процесния АУЗД. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Прилага писмена защита. Ответникът Ръководител на Звено Местни приходи при Община Батак, в депозиран по делото писмен отговор и в о.с.з., чрез процесуалния си представител адв. Цв. Христоскова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на разноски съгласно представен списък. Прилага писмена защита. Представителят на Върховната прокуратура при Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинтсанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пазарджик е бил Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 2683-1/04.05.2023 г., издаден от главен експерт приходи, Звено Местни приходи към Община Батак, с който на Софийски университет Св. Климент Охридски като ползвател на имот - находящ се в местност Широка поляна, са установени неизплатени задължения за такса битови имоти (ТБО) за периода 2021 г. и 2022 г. в размер на 27 281,84 лв. /главница/, заедно с лихва за просрочие в размер на 3382,44 лв. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел процесният АУЗД за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По същество на спора са изложени мотиви, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че сградата е предоставена за стопанисване и управление на СУ Св. Климент Охридски, като съгласно приетата по делото ССЕ, последният я е завел в счетоводните си регистри, както и е подал декларация по чл.17, ал. 1 от ЗМДТ, в която е декларирал, че има качеството на ползвател съгласно АДС 523/16.10.1995 г. Изведен е извод, че СУ Св. Климент Охридски ползва имота от 1990 г., в т.ч. извършил е реконструкция и надстрояване, декларирал го е в качеството си на ползвател и го е завел в счетоводните си регистри, поради което се явява данъчно задължено лице/ДЗЛ/ за ТБО за 2021 г. и 2022 г. за процесния имот. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от доказателствата по делото, съгласно договор от 02.03.1989 г., сключен между СУ Свети Климент Охридски и Горско стопанство А.К.-местност Широка поляна, на СУ е предоставена за ползване от горското стопанство четириетажна сграда в м.Широка поляна-Батак. В договора е посочено, че всички приходи и разходи за посочения имот са за сметка на СУ Свети Климент Охридски. Сградата е предадена на СУ за стопанисване и реконструкция с приемо-предавателен протокол от 23.03.1990 г. В допълнително споразумение от 29.03.1996 г. към договора от 02.03.1989 г., страните са се уговорили ползвателят на имота за своя сметка да изгради грубия строеж на надстройката и пристройката, да реконструира и модернизира сградата с всички довършителни работи и да извърши обзавеждане на всички останали части на сградата. По силата на Заповед 348/06.08.1996 г. процесният имот е предаден за стопанисване и управление на СУ Свети Климент Охридски. При постановяването на атакуваното решение съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. В това производство не следва да се осъществява косвен контрол относно предоставяне правото на фактическо ползване на СУ Свети Климент Охридски. Чл. 11, ал. 5 ЗМДТ предвижда, че за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. От цитираните доказателства по делото следва извод, че СУ Свети Климент Охридски се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл.11, ал. 5 от ЗМДТ, тъй като процесният имот му е бил предоставен за управление по силата на договор от 02.03.1989 г. от Горско стопанство А.К. местност Широка поляна, по който страните са се договорили четириетажната сграда да се ползва за нуждите на СУ Свети Климент Охридски, който ще заплаща съответните разноски за ток, вода, такса смет и ще извърши преустройство на сградата за своя сметка. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, безспорно се установява, че касаторът е извършил преустройство и надстрояване на сградата, завел го е в счетоводните си регистри и го е декларирал за данъчни цели, от което следва, че има качество на ползвател на имота по смисъла на ЗМДТ. Предвид изложеното, законосъобразно са определени и задълженията в АУЗД за такса битови отпадъци, като предоставянето на услугите безспорно се установява от представените по делото доказателства, а размерът на таксата не се спори. В този смисъл е и формирана безпротиворечива съдебна практика за предходни данъчни периоди за същия имот решение 62/06.01.2020г. по адм. дело 8435/2019г. по описа на ВАС; решение 7611/11.07.2023г. по адм. дело 10415/2022г.; решение 368/10.01.2019г. по адм. дело 13235/2017 г.; решение 10316/30.10.2023г. по адм. дело 3834/2023 г. по описа на ВАС. Неоснователни са доводите на касатора свързани с това, че същият не притежава вещно право на ползване, нито му е предоставено право на управление. Съгласно чл.11, ал.3 и ал.5 от ЗМДТ във вр. с чл. 64 от ЗМДТ задължени лица са както ползвателят, така и лицето, на което имотът е предоставен за управление и стопанисване. В случая налице е хипотезата на чл.11, ал.5 от ЗМДТ. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства за правата на жалбоподателя върху имота и е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева, платени в брой съгласно представени договори за правна защита и съдействие от 31.01.2024 г. и от 28.03.2024 г. /л.25 и л.38 по делото/.