Определение № 11544 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2024 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Определение № 892/01.07.2024 год. Административен съд – Монтана е прекратил производството по адм.д.№ 306/2024г. и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Разград. Съдът е приел, че производството е образувано по жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград срещу отказ на управителя на ДПЛСН – гр. Вълчедръм и се е позовал на разпоредбата на чл.20, ал.3 от Правилника за приложение на Закона за социалните услуги, съобразно която процесният отказ подлежи на обжалване по реда на АПК, с оглед което и съобразно чл. 133, ал.1 от АПК производството следва да бъде разгледано от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Посочил е, че в конкретния случай адресати на адм. акт са Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Разград и Д. Д. К. с постоянен адрес в [населено място], обл. Разград, поради което компетентен да разгледа производството е Административен съд – Разград. С Определение № 505/04.07.2024г. по адм. д. № 148/2024г., постановено на основание чл. 135, ал. 6 АПК, Административен съд – Разград е прекратил производството и е изпратил делото на Върховен административен съд за определяне на местната подсъдност. В мотивите към определението си съдът е приел, че процесната жалба, въз основа на която е образувано съдебното производство, първоначално е подадена до Административен съд – Монтана, който е образувал въз основа на нея адм.д. № 253/2023 г., насрочил го е за разглеждане в съдебно заседание и се е произнесъл с Решение № 515 от 15.08.2023 г. Горното решение е обжалвано пред ВАС, който с Решение № 7994/27.06.2024г. е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който обаче е приел, че производството не му е местно подсъдно. С оглед горната фактология Административен съд – Разград е изложил съображения, че предвид разпоредбата на чл.134, ал.2 от АПК, възражение за местна подсъдност може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдигне служебно от съда. Първото заседание по пред първоинстанционния съд по процесния правен спор е това, което е проведено на 27.06.2024г. /всъщност коректната дата е 27.04.2023г./ по адм.д. № 253/2023 г. на Административен съд – Монтана, до приключването на което не е направено възражение за местната подсъдност от страните, нито пък въпросът е повдигнат служебно от съда, поради което е преклудирана възможността за промяна на местната подсъдност. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че спорът е подсъден на Административен съд – Разград по следните съображения: С Решение № 7994/27.06.2024г., постановено по адм. д. № 9877/2023г. Върховният административен съд е обезсилил Решение № 515/15.08.2023 г. на Административен съд – Монтана и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната инстанция е приела, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като по делото няма данни оспореният отказ да е връчен на лицето Д. Д. К., който е от кръга на лицата, имащи право съгласно чл.20 от ППЗСУ да обжалват процесния индивидуален административен акт. Това лице не е било конституирано и като страна в процеса, с оглед което съставът на ВАС е приел, че е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството следва да бъде върнато за ново разглеждане при участие на всички страни. Предвид така постановеното касационно решение следва да се приеме, че не е налице надлежно проведено първо съдебно заседание по делото по смисъла на чл.134, ал.2 от АПК. Проведеното такова на 27.04.2023г. /неправилно посочено в определението на АС- Разград като проведено на 27.06.2024г./ е в нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в пропуск на съда да конституира надлежна страна в производството, която по тази причина не е взела участие в това заседание и респ. не е имала възможност да направи възражение във връзка с подсъдността. Именно това е и причината да бъде обезсилен първоинстанционния съдебен акт, при което производството очевидно е върнато за ново разглеждане от фазата на конституиране на страните - чл.154 АПК, едва след което действие ще са налице предпоставки за надлежно провеждане на първо съдебно заседание по делото. Смисълът на обезсилването е, че процесуалните действия, довели до постановяването на недопустимо решение и последващите допуснатото нарушение такива се считат за неизвършени от съда, което налага новото им извършване при повторното разглеждане на производството. При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че Административен съд – Монтана законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, VІ отделение,