Определение № 534 от 19.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 627/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Б. Г., подадена чрез адв. Д. Боева, срещу въззивно решение № 6286 от 26.07.2016 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 202/2016 г., с което след отмяна на решение от 11.06.2015 г., постановено по гр. д. № 42158/2013 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от П. Б. Г. против Е. Е. Н. и Н. С. Н. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор от 25.10.1979 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 30, том X.,дело № 3712/25.10.1979 г. на нотариус при СРС. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост, евентуално неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - основания по чл. 281, т.2 и 3 ГПК. Искането е за обезсилване на въззивното решение, евентуално за неговата отмяна. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Ответните страни Е. Е. Н. и Н. С. Н., в представен писмен отговор, подаден чрез адв. Я. С. и адв. С. С., вземат становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а така също и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., намира, че касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК ( в приложимата редакция ДВ. бр. 50/2015 г.) като насочена срещу въззивно решение, постановено по иск с цена до 5000 лв. В случая цената на иска се определя от нормата, съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК, с оглед представената данъчна оценка на прехвърления с договора имот. Съгласно удостоверение с изх. № [ЕГН]/08.01.2014г. на Дирекция МДТ – [населено място], тя е 4 754,10 лв. за целия имот, следователно за Ѕ ид. част от същия, която е предмет на сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, е 2377,05 лв. С оглед на изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Предвид изхода на делото разноски на касатора не се следват, а ответниците по жалбата не са претендирали разноски. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,