Определение № 11838 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодеск (АПК). Образувано е по молба на Сдружение „Български олимпийски комитет“ с ЕИК 000690735, представлявано от председателя С. К., подадена чрез процесуален представител адв. Т Златева, за изменение на Решение № 9326 от 02.08.2024 г., постановено по адм.д. № 3467/ 2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) в частта за разноските, присъдени на ответната страна -„Есоесбг“ ЕООД. В молбата се сочи, че при определяне на дължимите от молителя разноски по делото, съдът не е взел предвид направеното възражение за прекомерност на претендираното от „Есоесбг“ ЕООД адвокатско възнаграждение. Счита, че хонорарът на процесуалния представител на ответника следва да бъде намален, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че ответника не е бил представляван от адвокат в откритото заседание по делото. Иска да се уважи молбата, като се намали присъденото на „Есоесбг“ ЕООД адвокатско възнаграждение, съобразно възражението за прекомерност и обема на действително предоставената от страна на процесуалния представител правна защита. Ответните страни - Председателят на Патентно ведомство на РБългария и „Есоесбг“ ЕООД с ЕИК 115665619 не са взели становище по постъпилата молба за изменение на решението в частта за разноските. Върховният административен съд намира искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските за допустимо като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. С Решение № 9326 от 02.08.2024 г., по делото, Върховния административен съд е оставил в сила решение № 485 от 18.01.2024 г., постановено по адм. д. № 4984/2023 г. по описа на Административен съд - София-град и е осъдил Сдружение „Български олимпийски комитет“ с ЕИК 000690735 да заплати на „Есоесбг“ ЕООД с ЕИК 115665619 разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1300 лева. В хода на касационното производство, в проведеното на 10.06.2024 г. открито с.з., процесуалният представител на Сдружение „Български олимпийски комитет“ е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника „Есоесбг“ ЕООД. С решението съдът е приел, че исканията на касационните ответници за присъждане на направените по делото разноски са основателни и на ответника „Есоесбг“ ЕООД е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие, като е посочил, че възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерно. Настоящият състав намира, че няма основания да се измени Решение № 9326 от 02.08.2024 г., постановено по адм.д. № 3467/ 2024 г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и с оглед направеното пред касационната инстанция възражение за прекомерност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал.2 ЗАдв., следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в Наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) - в случая Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.). Следователно при определяне дължимия размер на адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени три обстоятелства: 1. то трябва да е справедливо; 2. обосновано и 3. да съответства на предвидения в съответната Наредба минимум. Наредбата създава гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство, като определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на възнаграждението, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания материален интерес. Предвид изложеното, в правомощията на съда е да прецени кой размер е справедлив, т.е. справедливо да остойностява заплатеното от страна, и обоснован, по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая образуваното пред касационната инстанция производство е предполагало проверка на съдебното решение на Административен съд – София-град, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на Решение № 38/16.03.2023г. на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл.76, ал.7, т.1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е оставено без уважение Искане вх.№ BG/N/2005/77551-5 от 29.10.2020 г. на сдружение „Български олимпийски комитет“ за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 58672 „ОЛИМПИЯ OLYMPIA", словна, на всички основания, които са повдигнати по чл.36, ал.1 от ЗМГО във вр. чл.11, ал.1, т.7, т.8 и т.9 от ЗМГО и по чл.36, ал.3, т.2 от ЗМГО. Спорът не е усложнен от фактическа страна и това се потвърждава от обстоятелството, че по делото е проведено само едно заседание, в което същото е обявено за решаване, не са събирани доказателства и не е разменяна кореспонденция между страните, а работата на адвоката на ответника по касационната жалба е изразена в изготвяне на две писмени становища във връзка с подадената касационна жалба. Съобразявайки горното и разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата, съдът е счел, че заплатеното адвокатско възнаграждение, определено в размер към минимума по Наредбата, се явява справедливо и обосновано. За сравнение заплатеното на процесуалния представител на касатора възнаграждение е в размер на 1 900 лева, като същия е изготвил касационната жалба и се е явил в проведеното с.з. Предвид изложените съображения, молбата за изменение на Решение № 9326 от 02.08.2024 г., постановено по адм.д. № 3467/ 2024 г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 248, ал.3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд